Археолозите се питат къде се е намирал античният театър на града

Проучването на крепостната стена няма да е единствената важна задача след подновяването на разкопките в Хераклея Синтика този месец. Археолозите чакат резултати от заснемането на обекта чрез ЛИДАР – система от лазери и камери, за да разберат къде се е намирал античният театър на града. За него се споменава в непубликуван все още надпис. Открити са театрални маски и дори ателиета за производството им в Хераклея Синтика, така че няма съмнение: на това място са се разигравали вакханалии, трагедии и комедии.
Известно е, че драмата се заражда от празниците, посветени на бог Дионис – логично голяма част от маските, статуетките, релефите и калъпите в центъра за производство на теракота в Хераклея Синтика са свързани с култа към това божество (Иво Чолаков, сп. Archaeologia Bulgarica 2008, бр. 1). Доказано е, че ателиетата са работили активно през III век, може би и за износ. Повечето намерени маски са глазирани, виждат се следи от оцветяване в жълто, зелено и кафяво. Част от тях са били за окачване на стената, а други – за изразяване на различни емоции и смяна на персонажи при играта на сцената в период, когато всички актьори са били мъже.
„Вероятно през римската императорска епоха в театъра на Хераклея Синтика е имало и друг вид зрелища, любими на населението в източните провинции – за това съдим по изображенията на шлемове, тризъбци и къси мечове от оброчните плочки на Немезида, намерени на нашия обект – пояснява ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински. – Тоест по онова време театърът е бил адаптиран за гладиаторски игри, типично за елинизираната източна половина на империята. Но пък откритите маски показват, че в Хераклея Синтика, за разлика от други градове, класическото театрално изкуство е било популярно и през късноримския период. Тук местното население консервативно се е придържало към старите си гръко-македонски традиции.“
Очаква се театърът на Хераклея Синтика да предизвика голям интерес, а надеждите са да бъде и достатъчно добре запазен, за да може да се превърне в любимо място за посещения и изнасяне на спектакли. Така, както се случва в единствения друг античен театър на територията на България – този във Филипопол /Пловдив/.

/Източник: Archaeologia Bulgarica/