Избрани Новини
В Кюстендил откриха изложба "Православие"
24-05-2018, 19:00
Снимка:ХГ "В.Димитров-Майстора"
Автор:blagoevgradutre
Още по Темата:"Златна ябълка" за болницата в Кюстендил
Показват икони от колекцията на Румен Манов
Галерията на Майстора е всъщност неговият храм, защото така както иконата в църквата е спомогнала да пребъде вярата, така и тук се влиза със същото чувство на благоговение и възхита! На рождения ден на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”, който съвпада с Деня на българската просвета и култура, празникът е троен. Част от тържественото честване е изложбата „Православие” с икони от колекцията на Румен Манов, която се откри днес.
Румен Манов е роден през 1964 година в Кюстендил. Той е историк, лицензиран експерт оценител на съвременно и старо българско изобразително изкуство. Житейската му мисия е да събира, издирва, купува, възстановява, реставрира и да дарява книжовни и културни ценности на музеи и библиотеки, църкви и архиви. Сред даренията му са ценни снимки, икони, произведения на изкуството, които сам издирва и събира в продължение на 30 години. Целенасочено издирва материали, свързани с историята на Кюстендил. Над 1000 отделни единици дарява на Регионалния исторически музей, а с над 50 книги и периодични издания обогатява фонда на Регионална библиотека – Кюстендил, ценен дарител е и на катедралния храм в града.
Ето какво споделя Румен Манов за иконата: „От много години домашните икони предизвикват в мен любопитство и възхищение със своята многообразност и изящество. Аз ги разглеждам като символ на домашния мир и уют. Винаги съм гледал на тях не само като православни творения, а и като произведения на изкуството, в които се корени силният, несломимият български дух, оцелял през превратностите на вековете. Все едно вратите на домашния иконостас символизират вратите към рая, към оня другия свят, към който преминават молбите на хората. Сякаш домашната икона е пряк път, прозорец към бога, а светците са посредниците между небето и земята. Всеки дом е имал своя посредник, своя патрон, към когото са отправени най-добрите и откровени молитви. Това е един свят, изпълнен с очарованието на истинската вяра и божественост. Гледайки тези произведения на православната живопис, си задавам въпроси. На какви случки и събития тези икони са били свидетели в продължение на поколения? Ако можеха да говорят, със сигурност щяхме да имаме най-съкровената и истинска история на българската православна вяра. Изпълнени с очарование и изключително майсторство, което граничи със загадъчност и мистицизъм, те стоят кротки и величествени, всеопрощаващи, сякаш наистина съединяват земята и небето. Тези пазители на дома са и нашата памет, част от нашите корени. Това е нашата „Пиета”, нашата „Мона Лиза” по времето, когато предците ни не са имали своя православна държава и домашната икона, този въглен на българския дух, е била свидетел на мъките и радостите на цял един народ. Затова съхранението и опазването на тези прекрасни произведения на българския дух и вяра е изключително важно. Защото, за да расте дървото, трябва корените да са здрави, а корените на една държава са здрави, когато се съхрани паметта. Домашните икони са неразривно свързани с нашата историческа памет. Паметта на България”.