Първо американско приключение в Русенската библиотека

50 години след създаването на Русенската библиотека, през 1938 г., специалисти от Институт за чуждестранна литература в САЩ проявяват небивал интерес към Русе и към библиотеката в града. Американски  изследователи на културните процеси в Европа, и по-специално в България, искат съдействие от Общината в Русе за предоставянето на броеве от в. „Дунав“ – първият вестник, издаван на български и турски в Русе преди Освобождението на България. Този факт тогава едва ли се е сторил странен на общинарите, но от дистанцията на времето, през онези години отношенията между световната сила на ХХ век – САЩ и Царство България са изглеждали доста нелогични, или по-скоро – на езика на дипломацията – асиметрични, твърде нереални и отдалечени във времето и пространството от амбициите на американската политическа доктрина за хегемония и първенство в света. Интересът на американските изследователи към Русе и към някога издавания в пределите на Османската империя в. „Дунав” от съвременна гледна точка оборва някои от тезите за радикалната незаинтересованост на великата Северноамериканска държава към България, към Балканите и към този, не чак толкова забулен в тайнственост, „барутен” регион от европейската география.

В писмото си американските учени молят Община Русе да издири и да им изпрати броеве от вестник „Дунав” срещу заплащане. Задачата е възложена на Тодор Рашев, дългогодишен библиотекар и завеждащ библиотеката. Той  успява да намери 92 броя от вестника, излизали от 10 май 1874 г. до 16 февруари 1875 г. Рашев пише обосновано предложение до Общинската управа вестниците да не се дават на американците, а да останат и да се запазят в Русенската библиотека, защото са „рядко ценно старопечатно издание, при това с краеведческо значение”. Общинската управа, вероятно не е била впечатлена от предложението на библиотекаря и вестниците са изпратени в САЩ, вместо да се платят 1500 лв. за оставането им в библиотеката. По това време, за четвърта година от началото на дългогодишното си управление (1934-1944), кмет на Русе е Кирил Старцев, известен с  грижите си, които полага за развитието на русенската просвета и културата. 

Потърсеният контакт на американците с Русенската община през 1938 г. показва желанието за културна близост в съвременния контекст на европейската културна идентичност и отвореност към света, част от чието огромно богатство са  българската култура и достиженията на русенската духовна традиция, където се откроява по свой неповторим и запомнящ се начин и Регионалната библиотека „Любен Каравелов”, която през 2018 година отбелязва своя 130-ти рожден ден.