Още като дете по негова молитва Бог вършел чудеса

Той е  роден  около 225 г. в с. Комсада в малоазийската област Фригия на  Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили  да го възпитат в  любов и преданост към Бога.  Още като дете по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. Императорската  дъщеря Гордиана  била  умна и хубава, но  заболяла душевно. Идвали най-способни лечители , но без резултат.  Тя  непрестанно повтаряла едно "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Смятали я за луда и  не обръщали внимание на думите й. Накрая потърсили и намерили  Трифон, който лекува болни, и го доведели. Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим и той я изцелил .  Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал по  пътя си, императорските дарове всичко на нуждаещите се. Новият император Декий Траян се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството.  Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не го сторил . Когато въвели младежа в съдила, той казал:

 Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала. Жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога. Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.