През 2017 г. над 85 000 потребители напуснаха регулирания и вече са на свободния пазар

"До 1 април цените на парното и на тока остават непроменени", заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов в интервю за БТА.

След 5 години България ще има напълно либерализиран пазар на електроенергия, което ще създаде конкурентна среда и няма да позволява резки скокове на цената на електроенергията, увери Иванов и допълни, че енергийният сектор в последните години се стабилизира.

Относно свободния пазар на електроенергия Иванов увери, че през 2017 г. над 85 000 потребители напуснаха регулирания и вече са на свободния пазар, сред тях действително са само 1 000 битови потребители. Според него, след 5 години България може да има напълно либерализиран пазар на електроенергия.

В 10-годишния План за развитие на Електропреносния системен оператор (ЕСО) се твърди, че през следващите години потреблението на електроенергия в страната не само няма да се повиши, но се очаква и определен спад. Това се дължи на новите енергоспестяващи технологии, на енергийната революция в бита, на санирането на сградите и повишаване на енергийната ефективност, заяви Иванов.

За евентуалното размразяване на проекта АЕЦ "Белене" председателят на КЕВР смята, че до 2035 г. България няма да има нужда от нови мощности. Ако се налага да бъдат строени такива, то те трябва да бъдат само заместващи на действащите към момента мощности.

"Няма страна в света, която да строи ядрена централа за износ на електроенергия. Ядрените централи като базова мощност се строят за задоволяване на чувствително нарастващо вътрешно потребление. Примери в това отношение са страни като Китай, Индия, Турция и др. Независимо кой е инвеститорът, за страната остава ядрения риск от авария, ангажиментите по съхраняване на отработеното гориво, на радиоактивните отпадъци, както и всички разходи по извеждане на централата от експлоатация", обясни Иванов.

Относно доклада на БАН за възобновяване на проекта, се прогнозира увеличаване на населението на страната с 300 000 души до 2040 г. "България годишно губи по 42 000 души, било поради демографски причини, било поради емиграция в чужбина", каза Иванов. "Това е много съществено разминаване. БАН не прогнозира повишаване на потреблението в страната, а визира подобна тенденция в региона", поясни той.

Относно дерогацията на директивата, която иска по-високи стандарти за ТЕЦ-овете, шефът на КЕВР обясни, че в България почти 40 процента от производството на електроенергия се дължи на термичните централи в Маришкия басейн.

Той акцентира на социалния фактор, с който се надява ЕС да се съобрази - термичните централи създават трудова заетост на десетки хиляди семейства от Старозагорския и Хасковския регион.

"Що се касае до инвестициите, немалко бяха направени през последното десетилетие. Например централата ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" е с много добри показатели. Тя е най-модерната термична централа на Балканския полуостров", увери Иванов.

Според председателя на КЕВР Маришките централи лесно биха преминали към използване на природен газ като алтернативно гориво, тъй като бъдещият интерконектор "Комотини-Стара Загора" ще доставя природния газ буквално на входа на Маришкия енергиен комплекс. Това рязко ще повиши спазването на екологичните норми от тези централи, смята той. Относно увеличението на цената на водата, шефът на КЕВР мотивира решението си, че водният сектор от години е бил недофинансиран. Поскъпването на услугата водоподаване края на 2017 г. трябва да навакса липсата на каквито и да било инвестиции в предшестващ дългогодишен период.

"В следващите 4 години ще има ценови корекции, които ще бъдат много по-малки", увери Иванов. Той мотивира поскъпването на водата с постигане на европейско качество на водоснабдителните услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на водата.

"Хората трябва да знаят, че състоянието на мрежата в страната - водоснабдителна и канализационна, е отчайващо. Водата достига до потребителите, но загубите по водоснабдителната мрежа са огромни. Една съществена част от необходимите инвестиции за рехабилитация и модернизация на мрежата трябва да бъдат поети от ВиК операторите, а те нямат друга възможност да съберат тези средства, освен чрез цената на предлаганите ВиК услуги", заяви Иванов.

"Същественото увеличение на цената на ВиК услугите е и през първата година, когато трябва да се направят инвестиции", заяви Иванов. Според него, в следващите 4 години ценовите корекции ще бъдат много по-малки. След третата година, ако дружеството не е изпълнило инвестиционните програми, ще намаляват цената на ВиК услугите.