Диригент е маестро Георги Димитров

Джордж Елиът е казал: „Няма чувство, което да не намира успокоение в музиката, освен изключително дълбоката тъга и страх.” Отдавна е доказано благотворното влияние на музиката върху здравето на човека. Най-хармоничната и ефективна музика се оказва класическата, църковната и звуците от природата. Ето защо на 19 декември, вторник, от 19 часа в зала Филхармония Държавна опера – Русе ще представи на меломаните концерт под надслов „Барокова вечер”. Публиката ще се наслади на избрани шедьоври от гениите на барока Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел, Георг Филип Телеман, Антонио Вивалди и Хенри Пърсел. Диригент е маестро Георги Димитров. Концерт за две флейти, цигулка и струнни инструменти ще изпълнят Стоимен Пеев – цигулка, Надежда Андреева – флейта и Филипо  Дел Ноче - флейта, Седем барокови арии от Хендел, Вивалди и Пърсел ще изпълнят Андреана Николова, Нели Кравченко, Теодора Чукурска, Кремена Ганчева, Лаура Пицол. Солисти на Бранденбургски концерт № 5 от Бах са проф. Георги Спасов - флейта,  Роксана Богданова - пиано, Стоимен Пеев – цигулка.   

Какво всъщност представлява барока? Периодът продължава цели 150 години, от 1600 до 1750 година. Носи името на украсения с богати орнаменти архитектурен стил, който идва след Ренесанса. Това е времето на великите научни открития на Галилей, Коперник, Исак Нютон, Бенджамин Франклин, Братята Монголфие, Джеймс Уат. А в музиката БАРОКЪТ е време на изключително интензивно развитие на певческото и инструменталното изкуство. Бароковите музикални опуси се отличават със своята по- сложна хармония и достигат до по- големи дълбочини в звученето. Монарси и аристократи се опитват да се надминат един друг по великолепие и блясък и музиката е едно от средствата, за да постигнат тази своя цел. Най- богатите притежават свои собствени оркестри, театри, дори лични композитори. А композиторите често са били третирани като личен персонал, като слуги и от тях се изисквало да създават музика по заповед по разни поводи – рождени дни, сватби, кралски визити. Типичен пример за това е бил Йозеф Хайдн, който почти до края на живота си е служил в двора на унгарските князе Естерхази.