Да си припомним стихотворението на Иван Вазов

Днес отбелязваме 140-ата годишнина от Освобождението на Плевен. По този повод ще припомним великото стихотворение на Иван Вазов – "Падна Плевен!".

Падна, падна в грозен бой!

Турска сила съкруши се,

полумесец помрачи се -

няма веч да светне той!

Българийо! Възликувай!

Мир славянски, тържествувай!

Ей орелът пак хвърчи

над сразените тирани,

ни прегради, ни балкани

веч не могат му пречи:

облака, във кой се блъсна,

руский гръм го вече пръсна.

Бе забравил турчин звяр,

че със бога в борба влазя,

че Русия се не сгазя,

че тук руският е цар;

че е трясък, а не глума

Александровата дума!

Той си каза: "Победих

аз жените и децата;

руси идат на борбата,

ще ги победя и них.

В тия дупки ще ги срещам,

във тях храбър се усещам!"

Ето го, че лази в прах!

В прах! Защото руский воин

в боя влазя с лик спокоен,

смъртта среща я без страх

и врагът едвам съгледа,

той крещи: "Ура! Победа!"

Бомби, крупове и плам,

всите ужаси на ада

той презира ги - и пада;

страх го е от бяг и срам!

Защо иде, той разбира

и мре, лаври кат събира.

Бойни гръмот, рев и шум

нему музики се чини.

Покрай крепост ако мине,

той прегръща я със щурм

в мрак, във студ, в мъглата гъста

кат любовница през кръста.

Де тоз грозний, кървав стан?

Де тез сили, сган, пушкaла?

Всичко падна като хала

и Осман паша е в плян!

И тирани, и вериги

русин завсегда разби ги.

Падна Плевен! Ден велик!

Руска слава навред тича,

Москва с венци се накича

и светът във тоя миг

гледа с душа затрептела

де ще кацне веч орела...

29 ноември 1877