Диригент ще е талантливият Йордан Камджалов

На 8 декември, петък, от 19 часа в зала Филхармония, Държавна опера – Русе кани публиката на концерт на Русенска филхармония. Диригент ще е талантливият българин Йордан Камджалов. В програмата са включени увертюрата “Нюрнбергските майстори певци“ на Рихард Вагнер и „Музикално въведение“ – по теми от Симфония No.5 на Шостакович. 

Йордан Камджалов е определян като „най-перспективния млад диригент на XXI век". Роден е на 16 октомври 1980 г. в Търговище. Учи дирижиране в НМА  „Проф. Панчо Владигеров” София и в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин.

2011 е годината, в която става първият чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала „Heidelberg Schloss Festival” на забележителния културен център Хайделберг (Германия). Ангажиментите му го отвеждат на световните сцени в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур и Токио. Международните му награди и отличия са многобройни.

На 29 години е, когато основава Фондация „Йордан Камджалов” с цел подпомагане на млади български творци – инструменталисти, певци, композитори и диригенти.

Изключително престижното немско издателство „Kubon & Sagner” издава книгата „Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov” („Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”), която проследява творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единството на изкуство, философия и наука. Книгата е излиза на немски с резюме на 7 езика.

През 2014 г. НАСА официално кръщава космическия обект 52292 с името „52292 Kamdzhalov” - на този талантлив български диригент.

Интересува се от астрономия, физика и математика, почетен гражданин е на Търговище.

Симфония № 5 в ре минор, oпус 47, е симфония на Дмитрий Шостакович, създадена между април и юли 1937 г. За първи път е изпълнена на 21 ноември 1937 г. в Ленинград от Ленинградската филхармония, водена от Евгений Мовински. Произведението има огромен успех и, според Мстислав Ростропович, е получило овации, които са траели поне 40 минути.

Самият композитор пише: "... Темата на моята симфония е формирането на личността. Това беше човекът с целия си опит, който видях в центъра на идеята за това произведение, лирично в структурата му от началото до края. Финалът на симфонията решава трагедийно напрегнатите моменти от първите части с весел, оптимистичен план. Понякога имаме въпрос за законността на жанра на трагедията в съветското изкуство. Но често истинската трагедия се смесва с гибел, песимизъм. Мисля, че съветската трагедия като жанр има пълното право да съществува ... "

Вагнер е завладян от идеята да напише „Нюрнбергските майстори-певци“, докато работи над „Танхойзер“. В основата на операта той иска да постави пак певческо състезание, но вече не на рицарите-певци, наричани „минезингери“ (както е в „Танхойзер“), а на майсторите-занаятчии — на „майстерзингерите“. Докато събирал материали за оперите си, Вагнер често се е сблъсквал с името на Ханс Сакс — обущар и поет от Нюрнберг, живял от 1494 до 1576 г. и през 1555 г. избран за председател на майсторите-певци. Затова Вагнер включва обущаря като главно действащо лице в новата си музикално-сценична творба. За либрето на „Нюрнбергските майстори-певци“ композиторът използва различни източници, като „Книга за изкуството на майстерзингерите“ от Вагензайл, драмата на Дайнхардщайн „Ханс Сакс“, новелата на Хофман „Майстор Мартин бъчварят и неговият калфа“, либретото на операта „Ханс Сакс“ от Лорцинг и др.