Венцеслав Анастасов ще бъде Дон Жуан

Една от най-красивите моцартови опери „Дон Жуан” ще оживее на сцената на Русенската опера на 5 декември от 19.00 часа. 

„Най-великата творба за всички времена” – това е категоричната оценка на гениалните композитори Росини, Гуно и Вагнер за творбата на „чудото” Моцарт. Написана като комична опера, „Дон Жуан” се възприема с лекота, от нея струи настроение и ненатрапчив хумор, но провокира със своята житейска мъдрост и завладяваща драматургия. 

Възстановка и адаптация на постановката на Огнян Драганов ще направи Аделаида Якимова. На диригентския пулт ще застане младата и талантлива Вилиана Вълчева. В ролята на Дон Жуан ще се представи русенския баритон с международна кариера Венцеслав Анастасов. Нели Кравченко и Момчил Миланов ще видим в ролите на Дона Анна и Лепорелло. Специален гост-солист ще бъде италианското сопрано Франческа Тиди в ролята на Донна Елвира. Участват още великолепните солисти на Русенската опера Пламен Бейков като Комадора, Родриго Тросино като Дон Отавио, Стоян Стоянджов и Даниела Караиванова като Мазетто и Церлина.

Със спектакъла на Русенската опера „Дон Жуан” ще се открие Десетото юбилейно издание на музикалния фестивал „Моцартови празници” в Правец през август. 

„Моцарт с божествен гений на светлината и любовта. Историята на изкуството не познава нито едно по-трогателно и по-възвишено явление от него. Той постигна невероятното, остави на поколенията неизмерими богатства.“ (Вагнер) 

„По мое дълбоко убеждение Моцарт е най-високата, кулминационната точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката.“ (Чайковски) 

С присъщата си упоритост, целеустременост и самодисциплина Моцарт започва работа над „Дон Жуан“ още във Виена и дори по време на пътуването, в каретата. В сюжета заляга средновековната легенда за „севилския прелъстител“ дон Хуан Тенорио, „покорителя на 1003 женски сърца.“. Вътрешната сила на Дон Жуан, неговата жизнена активност, обаяние и смелост карат Моцарт да го издигне в централен образ. В тази опера композиторът обединява дълбокия психологически драматизъм и романтичната патетика с присъщите черти на комичния жанр. Моцарт продължава работата над операта в Прага. Както и в други случаи, той композира без помощта на инструмента, опрян само на вътрешния си слух. Работи по всяко време – и когато почива, и когато се разхожда, а вечер разработва в детайли и незабавно нотира онова, което е съчинил през деня. За бързината, с която Моцарт написва музиката на тази си опера, се разказват редица анекдоти, от които най-разпространен е този, че композирал увертюрата (тази може би най-хубава негова оперна увертюра) в деня на премиерата. По-късно композиторът Шарл Гуно написва възторжена статия за гениалната увертюра. 

Премиерата на „Дон Жуан“ е на 29 януари 1787 г. в Пражкия оперен театър. Едва ли друг композитор е получавал дотогава толкова възторжени и бурни аплодисменти от пражката публика. Антонио Салиери плаче от завист, а Хайдн казва на Моцарт: „Дори да не си написал нищо друго освен „Дон Жуан“, пак би бил велик композитор!“ Чайковски нарича „Дон Жуан“ „опера на оперите“, „бисер на музикално вдъхновение“, пред което бледнеят много творби преди и след нея. Когато Чайковски е малък, баща му доставя на семейството латерна със записи на операта „Дон Жуан“от Моцарт, която прави на детето огромно впечатление. По този повод Чайковски пише: „Музиката на „Дон Жуан“ беше първата музика, която произведе върху мене потресаващо впечатление. Тя ме доведе до свят възторг, който даде по-късно своите плодове. Чрез нея аз проникнах в света на художествената красота, където витаят само най-великите гении. За това, че посветих живота си на музиката, съм задължен само на Моцарт. Той даде първия тласък на моите музикални сили и ме накара да обикна музиката повече от всичко на света.“ 

В обрисовката на Дон Жуан Моцарт излиза от комедийните рамки и затова в неговата музикална характеристика преобладават благородно-романтичните елементи. Цялата опера е силна психологическа драма, независимо от „комедийната линия“ в нея. Интересна особеност тук е завършеността на ансамбловите епизоди, които имат определен драматически смисъл, по-ясно характеризират моменти от развитието. По време на композирането на „Дон Жуан“ Моцарт загубва двете си деца и баща си. Същата 1787 г. той се завръща в студената, негостоприемна Виена. За премиерата във Виена Моцарт прави известни поправки в партитурата си. В австрийската столица „Дон Жуан“ се изнася на 7 май 1788 г., но с посредствен успех. 

В София операта „Дон Жуан“ е представена за първи път през 1930 г. под диригентството на Херман Щанге в постановка на Н. Веков.