Мнозина определят тези протестни демонстрации като възраждане на гражданското общество в България

През септември 2017 г. се навършват 30 години от първите протестни демонстрации в България по време на комунистическия режим. Причината за тях е системното обгазяване от химическия комбинат в гр.Гюргево, който години наред трови въздуха на русенци с хлороводород, тетрахлорметин, епихлорхидрин и редица други компоненти. Сред хората с голям страх се говори за неизяснени смъртни случаи. Мнозина определят тези протестни демонстрации като възраждане на гражданското общество в България.

Организаторки на първите протести са Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. Те са озеленителки в стопанско предприятие „Паркстрой”. Жените, които създават, изграждат и поддържат зелената система на града, не желаят да бъдат повече мълчаливи свидетели на екологичната трагедия и разкъсват мълчанието и страха. Заклеват се пред Библията и решават да организират протест: пишат плакатите, канят по телефона свои познати, приятели, съмишленици и организират първата екологична демонстрация в България! Сформират неформална група на приятелски и професионален принцип. Учредяват „Движение за самозащита на Русе”, което на 28 септември 1987 г. публично заявява своето съществуване. Събралото се множество – около 500 мъже и жени категорично поставя своите искания пред местната власт и настойчиво изисква отговори на поставените въпроси и реални действия за незабавно прекратяване на обгазяванията, започнали през лятото на 1981 г. За екологичните протести научават и в Киноцентъра. Появяват се и първите публикации в централния печат.

На 10-ти февруари 1988 г. озеленителките организират четвъртата, най-голяма демонстрация, а заснетите кинокадри стават основа за емблематичния филм „Дишай”. На площада се събират между 2000 – 3000 граждани, а най-отпред на шествието вървят майките с детски колички. Протестиращите открито заявяват своите изисквания и претенции към управляващите, обвиняват ги в невъзможност да се справят с проблема и да защитят интересите на гражданите. Скандират „демонтаж” на комунистическата система. Силно и непоколебимо е заявена гражданска позиция, която обединява елита на нацията в първата официално създадена на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София неформална организация – Обществен комитет за екологична защита на Русе. Комитетът е заклеймен от Политбюро и ЦК на БКП и ликвидиран, преди да бъде създаден.

В четвъртата демонстрация, по покана на Цонка Букурова в организационния комитет се включва и Мария Варамезова. Тя е известен общественик в гр.Русе и майка на шест деца. Известна е с активните си позиции по различни обществени теми. Tя е и един от учредителите на „Екогласност”. Мария Варамезова е дългогодишен секретар в Машинно-технологичния факултет във ВИММЕСС. По време на протестните демонстрации става известна с острите писма, които изпраща до Тодор Живков, Михаил Горбачов и др. Заради цялостната и обществена дейност, както и заради и участието и в „Екогласност” е изключена като член на БКП. Семейството и също претърпява репресии.

Движението за самозащита на Русе стимулира индивидуалната инициатива и реалната колективна солидарност и дава тласък за създаване в България на първите групи от общности, израз на реалния плурализъм на гражданското общество. Нерегистрираният Комитет за защита на Русе е ярка публична демонстрация на гражданско съзнание и несъобразяване със съществуващите порядки, изискващи задължително съгласуване на подобни инициативи. Отприщената в Русе енергия на тлеещото недоволство довежда до граждански натиск към комунистическо-партийните структури и ускорява процеса на демократизация и радикална промяна на механизма на политическата власт в България. Екологичният геноцид над Русе допринася за формирането на „ние” принадлежност в обществото, осъзнаване на груповия интерес, противопоставен на официалната политика на правителството.

Жените от “Паркстрой” направиха своя достоен избор и не пожелаха да станат част от новите политици на България. Тези, които инициираха и поведоха автентичните демократични сили на българското общество не потърсиха облаги и не очакваха признание.

През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев им връчва орден “Стара планина”.

С оглед на изложеното общинските съветници от групата „Патриотите – ВМРО и Глас народен“ предложиха Общински съвет – Русе да удостои със званието „Почетен гражданин на град Русе”:

1. Цонка Букурова

2. Дора Бобева

3. Стефка Монова

4. Евгения Желева /посмъртно/

5. Албена Велкова

6. Вяра Георгиева /посмъртно/

7. Мария Варамезова /посмъртно/

Общинският съвет на Русе гласува единодушно