Ниското заплащане е причина за липсата на интерес към тази професия

Търсят се млади хора, а и по-възрастни за различни професии, които трайно стоят незаети. Особено в шивашкия и туристическия бранш.

В Благоевградска област най-много свободни работни места има за професия „шивач”. В Бюрото по труда са обявени над 190 позиции в различни шивашки фирми в региона, стопанисвани от българи и гърци. Въпреки това желаещи да работят в сферата няма,  защото възнагражденията са по-ниски в сравнение с другите професии. Заплатата, която получават шивачките в областта, е около 500 лв. Дневната надница на жена в "Опаковката" е около 15-20 лева. При това ги осигуряват на 4-часов работен ден, а работят не по 8, а по 10-12 часа, отделно всяка събота, която им се заплаща като обикновен работен ден. За извънреден труд или по празниците да не говорим - заплащането е същото. Т.нар. "ръчници" получават още по-малко - по 10 до 15 лева. А се работи прав, не по-малко от 10 часа, затова повечето от опаковчиците и ръчниците се оплакват от болки в краката и разширени вени. Не смеят и да помислят с каква пенсия ще се пенсионират на тези 4 часа, за които ги осигуряват.

Затова и желаещи да работят в шивашката индустрия няма. Ако въобще това е индустрия, казват те. Работещите в този бранш са обикновено с гимназиално образование, нямат определена професия, средно са на 40 - 50 години и нямат никаква по-добра перспектива за работа. Затова са се примирали с тази си работа и не очакват нещо по-добро занапред. И се молят единствено редовно да си получават заплатата, колкото и малка да е тя. За да не се повтори случаят с дупнишките шивачки...