Злополуката е трудова

П.П.Г. работел по трудов договор с ответника на длъжност „инженер енергетик“. Трудовите му задължения включвали ремонт и профилактика на различни технически съоръжения. Със заповед от 15.09.2015 г. на изпълнителния директор на ответника била назначена профилактика на електрически съоръжения на дружеството, която да се извърши на 04.10.2015 г. при пълно изключване на напрежението. Със заповед от 30.09.2015 г. било разпоредено инж. П.Г. да е ръководител на профилактиката. По време на същата около 9.15 часа на 04.1.2015 г. при изключено напрежение при смяна на повреден изолатор внезапно се появило електрическо напрежение и Г. бил поразен от възникнала волтова дъга, в резултат на което починал. С влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ – Русе злополуката била приета за трудова. В резултат на смъртта на своя родственик ищците претърпели болки и страдания, тъй като били в много близки отношения със своя родственик. Ищецът бил единствен син на починалия. Макар и на 20 години продължавал да живее с родителите си. Загубил баща си твърде млад по внезапен и неочакван начин. Изживявал трудно и психо-емоционално преживяното. Освен това бил редовен студент. Не бил подготвен да се издържа сам, а след загубата на баща му издръжката била поета изцяло от майка му. За П.Р.П. се твърди, че била в близки отношения със сина и снаха си. Починалият се грижел за покойния си баща през последните му години. Подпомагал и нея. Винаги се интересувал от нуждите й. Контактували често. Посещавал я и й се обаждал по телефона. Починалият и съпругата му полагали грижи за здравословното състояние на ищцата, но след смъртта му тя изживяла силен емоционален стрес. Сринала се психически и емоционално, влошило се здравословното й състояние, задълбочили се сърдечните й проблеми, което наложило сестра и, която живее в гр. София да остане при нея в продължение на седмица след погребението на сина й. В резултат на изложеното Н.Г. твърди и счита, че е претърпял неимуществени вреди на стойност 150 000 лв., а ищцата на стойност 50 000 лв., които претендират за заплащане от ответника на осн. чл. 200 от КТ. Предприятието ”Русенска корабостроителница Запад “АД-Русе е в производство по несъстоятелност. То  бе осъдено от Районния съд в Русе да заплати на Н.П.Г. 50 000 лв. – обезщетение по чл.200 от КТ за смъртта на баща му П.П.Г., настъпила при трудова злополука на 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и 2 500 лв. – разноски за адвокатско  възнаграждение по делото. Съдът отхвърли иска за горницата до 150 000 лв. Дружеството трябва да заплати на П.Р.П. 25 000 лв. – обезщетение по чл.200 от КТ за смъртта на сина й П.П.Г., настъпила при трудова злополука на 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и 1015 лв. – разноски за адвокатско  възнаграждение по делото. Съдът отхвърли иска за горницата до 50 000 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд.