Като архипастир на Старозагорската епархия неговата дейност е и до днес трудно достижима

В  Канев Център на Русенския университет „Ангел Кънчев” се състоя официалното представяне на книгата „Старозагорски митрополит Павел – Дневници”, издадена по съвместната инициатива на Русенската св. митрополия и Държавен архив – Русе, по повод 135-годишнината от рождението на митрополит Павел. Встъпително слово при откриването на събитието произнесе Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, който запозна накратко аудиторията с личността на покойния архиерей.„Като Русенски митрополит и архиерей на Българската православна църква, за мен е изключителна привилегия и чест, че в дунавската ни столица Русе се осъществява премиерното официално представяне на книгата „Старозагорски митрополит Павел – ДНЕВНИЦИ”, издадена в навечерието на Възкресение Христово със съвместната инициатива на Русенската св. митрополия и Държавен архив – Русе, когато се и изпълниха 135 години от рождението на приснопаметния Старозагорски йерарх, каза митрополит Наум. Старозагорски митрополит Павел е емблематична фигура в новата българска история. Роден е през 1882 г. в Самоков, а почива през 1940 г. на 58-годишна възраст. Познат със своя прям характер и ревнителност към правдата, той е бил непоколебим радетел за прилежно спазване на каноничността и уставните порядки в живота на нашата Църква, а при констатиране на противното, упорито е защитавал своите виждания.  Един от съвременниците му дава следната интересна характеристика за него: „…Той бе скромен в живота си, но не бе скромен в делото, в служението. Всеки миг той ревниво проверяваше, дали е изпълнил своя дълг. И работеше непрекъснато. Не за хвала, а за полза на Църквата. Той импонираше със своите огромни познания. Аз не познавам другиго с такава огромна логическа памет. Той бе като фотографически апарат – запечатваше всичко в съзнанието си и го изнасяше на показ, когато му бе нужно. Той бе скромен като теменужка. Изпълняваше възложените му задачи достойно и мъдро…” (Ц. В., бр. 40/25.10.1940 г., с. 472.) Началото на клирическото служение на бъдещия владика е белязано с упешна административна дейност като протосингел на мастития Пловдивския митрополит Максим, след което младият духовник уверено разгръща своите възможности и дарования в битността си на ректор на Софийската духовна семинария. Впоследствие, вече като архиерей (от 27.03.1921 г.), личността му се свързва предимно с митрополитите Варненски и Преславски Симеон и Доростолски и Червенски Михаил, които са негови искрени приятели и съмишленици в синодалните дела, като споделят еднаква позиция по почти всички църковно-административни въпроси.

Митрополит Павел оставя незаличими следи в сърцата на много деца и младежи през времето, в което е главен ръководител на Съюза на православните християнски братства в България (1926-1934), а като архипастир на Старозагорската епархия неговата дейност е многоплодна и до днес трудно достижима. Благодарение усърдната му предприемчивост са построени и осветени десетки храмове, а други вече съществуващи църкви и манастири, са основно ремонтирани и изографисани.

По време на своето митрополитско служение дядо Павел успява да обнови из основи клира на епархията си, ръкополагайки за целта добре подготвени и богословско ограмотени лица, а наред с това посещава и най-затънтените населени места в които има храмове, за да служи в тях и да се запознае със състоянието им.

Негово значимо дело е и устройването на новия митрополитски дом в престолния му град, мебелите за чието обзавеждане били проектирани и изработени в Столарското училище в Русе, днес Професионална гимназия ”Йосиф Вондрак”. Цялостно е била облагородена и прилежащата към сградата градина, благоукрасена с подбрани дървета и храсти, опасана от естетично изработена желязна ограда с красива порта.

Животът на архиерея е тясно свързан и с Русе, който става като негов втори роден град, където баща му – отец Константин п. Иванов (1858-1907) служи като свещеник в катедралния ни храм „Св. Троица”. Тук е роден и завършва живота си и един от братята на митрополита – Иван Попконстантинов (1894-1979), юрист по образование и депутат в ХХV Об. Народно събрание, чиито потомци днес са и единствените останали близки родственици на владиката.

Дневниците на дядо Павел, в които той ежедневно е записвал различни преживяни събития, свои заключения или проведени разговори, разкриват важни детайли от историята на родното ни Православие, като наред с това поясняват и някои подробности за определени известни личности – духовни и мирски.

Както е известно на мнозина, оцеляването на седемте ръкописни тетрадки на дядо Павел до наши дни, само по себе си трябва да определим като някакво чудо, защото те биват намерени съвсем случайно едва през 1979 г. сред разни вещи на един таван в т. нар. „Попски” блок в Русе, а техен откривател е племенницата на владиката г-жа Лиляна Петкова, дъщеря на брата на митрополита – Иван Попконстантинов, която още тогава ги предава на Държавния архив в Русе.

Така, тези ценни за българската историография писмени свидетелства, се запазват за поколенията.

Като изказвам особената си благодарност на г-жа Лиляна Петкова за благородното дело, което е сторила, предавайки тетрадките на своя чичо за отговорно пазене в Държавния архив, както и на г-жа Стефка Маринова, началник отдел в Държавния архив – Русе, и на г-н Тодор Билчев, главен експерт в Архива, с чиято усърдна работа архивните документи са преписани и пригодени за отпечатване, които бяха изключително прецизни в съвместната ни работа.

Не на последно място изказвам специална благодарност на проф. Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”, която с присъщата си сърдечност и всеотдайност ни предостави тази зала за провеждане на това събите.

Препоръчвам на всеки четящ човек да обогати своята лична библиотека с настоящото издание, което е особено значимо и ценно за българската литература“, отбеляза в словото си митрополит Наум. 

Думата взеха още: проф. д-р Пламен Кангалов, зам. ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”,  Стефка Маринова, началник отдел в Държавен архив – Русе,Лиляна Петкова, племенница на Старозагорския митрополит Павел и Тодор Билчев, съставител на книгата. 

Да уважат тържеството бяха дошли десетки граждани и духовници, които имаха възможността в задушевна атмосфера да се насладят на хубавата книга, а след официалната програма продължиха приятните си разговори на чаша вино.  

Нееднократно от мнозина бе подчертано обстоятелство, че реализирането на книгата „Старозагорски митрополит Павел – Дневници” е по заслугата на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, който е спомоществовател на изданието.