Пътят на всекиго от нас и на цялата Христова Църква – винаги е бил и остава път славен и победен, но и път кръстен

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Христос Воскресе!

След като и през настоящата година изминахме изпитанието на Великия пост и заедно съпреживяхме Христовите страдания и смърт, в утрото на третия ден отново всички се отправяме към празния гроб, за да чуем, наред с жените-мироносици, думите: „Няма Го тук, но възкръсна” (Лука 24:6). С божествената си сила, Той потъпка смъртта и победи силата на злото, което властваше поради греха, и наистина „възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6). Възкръсна, за да се изпълнят чрез Него Писанията (Марк 14:49; 1 Кор. 15:3-4), като се осъществи даденото още на праотците ни обещание – човекът, любимото Божие творение, да се завърне обратно там, където бе мястото му в предвечния Божи промисъл.

Христос Възкръсна, за да покаже, че силата и победата са винаги на страната на доброто и на справедливостта, на вярата и на надеждата, и на всепобеждаващата и жертвена Божия любов.

Възкръсна, за да знаем, че не друг, а само Той е „Крепкият и силният Господ…” (Пс. 23:8), Който е нашата истинска „твърдиня”, „крепост” и „избавител” (2 Цар. 22:2).

Той Възкръсна, за да имаме живот и да го имаме „в изобилие” (Иоан 10:10).

Затова в тази пресветла нощ християни се стичат към Православните храмове, за да отворим заедно отново вечните порти, през които да влезе Господ на силите и Царят на славата (Пс. 23:10). Да влезе в нашите домове и в нашите сърца, които да огрее и да просветли със светлината на Своето преславно Възкресение. И да ни напомни, че в Него – в причастността ни към Неговата богочовешка личност и в следването на Неговия пример и подвиг – можем и ние да имаме победата над същото това зло, с което Той се пребори в дните, когато извърши нашето спасение.

Проповедта на Църквата винаги е била проповед за Възкресението, но и проповед за Кръста. Нашият личен път към славата на Възкресението е път, в който ние следваме превития под тежестта на Своя кръст Господ, извървяващ последните стъпки от земния Си живот, за да се върне обратно във вечността, заедно с прославената и обòжена в Него човешка природа. Затова и пътят на всекиго от нас и на цялата Христова Църква – винаги е бил и остава път славен и победен, но и път кръстен, и нашето подражание на Господа продължава да изисква всекидневното носене на Кръста – такъв, какъвто той е даден на всеки от нас.

В Кръста е скрита и тайната на Възкресението, защото отново в него се разкрива и тайната на любовта – на онази любов, с която Бог толкова много обикна света, че отдаде за него Своя Единороден Син, „та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16). Да вярва в Него, да се уподобява на Него и да Го следва, като носи кръста си, и така да се спасява и да наследява Царството, приготвено нам „от създание мира” (Мат. 25:34) – нашето вечно небесно Отечество, където за всекиго от нас нашият любящ Отец е приготвил жилище (Иоан 14:2).

Към това Царство, към това наше небесно Отечество и към това наше жилище ни води кръстният път – води ни към Възкресението и към живота. Затова в днешния ден тържествено потвърждаваме верността си към Господа, като пеем: „Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме” (Стихира, гл. 6). И отново благодарим на Господа и Бога нашего за всичко онова, що Той стори за нас, и от изпълнените си с радост души и сърца възкликваме:

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка

и на тия, които са в гробовете, дарува живот!

Благодатта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и любовта на Бога Отца, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Воистина  воскресе Христос!