Общо 20 партии и коалиции са регистрирали кандидатдепутатски листи в избирателните райони; на места има и независими кандидати

За кого и как гласуваме днес? Въпрос на пръв поглед лесен, но, оказва се, пораждащ много въпроси. Всъщност за кого ще гласува ще реши всеки сам. Надяваме се – сам. Нашата цел сега е да обясним какво избираме в неделя и как. Защото получихме немалко въпроси, които, меко казано, са доказателство за ниската политическа култура на голяма част от избирателите.

На 26 март, неделя, България ще избере 240 депутати. От това от кои политически сили са те, зависи кой ще управлява страната в следващите (евентуално) 4 години, колкото е мандатът на всяко Народно събрание.

Тази неделя не гласуваме за кметове – тях ги избрахме през есента на 2015-а и мандатът им е твърдо 4 години. Не гласуваме и за общински съветници, нито за президент. Не гласуваме пряко и за областни управители. Те по принцип се назначават и заради това кои ще са  зависи от това коя партия ще е на власт след изборите.

Изборите днес са за Народно събрание, което олицетворява законодателната власт в България. От това, обаче, коя политическа сила има най-много свои представители в Парламента (с този синоним наричаме Народното събрание) зависи и коя от тях ще направи правителство и на практика ще управлява страната в ролята на изпълнителна власт. Партията с най-голяма група депутати получава право да излъчи министър-председател (наричан още премиер) и кабинет (синоним на правителство). За разлика от други държави, съседна Румъния, например, министър-председателят не се одобрява от президента по предложение на победилата партия, а се гласува от Народното събрание. Така на практика само партия, осигурила си 121 гласа (50% от депутатите+1) може да управлява страната. Тези гласове могат да бъдат осигурени от резултата на изборите (една от партиите има пълно мнозинство), което в сегашната ситуация е невъзможно – според социологическите проучвания. Друг вариант е правителство на малцинството – партията-победител има по-малко от половината гласове, предлага кабинет и успява да убеди останалите политически сили в Народното събрание да гласуват за него. Третият вариант е коалиция – две или повече партии правят общ кабинет като всяка от тях получава определен брой министерски кресла.

Ако партията-победител не успее да състави кабинет (Народното събрание не приеме с гласуване предложения от нея), президентът връчва мандат за съставяне на правителство на втората по резултат политическа сила, която също на свой ред получава описаните по-горе възможности. Ако и тя се провали, мандат получава трета политическа сила. Когато и тази последна възможност не даде резултат, президентът разпуска Народното събрание, назначава служебен кабинет и насрочва нови избори.

Гласуването на изборите у нас за втори път ще ее задължително, но наказанията за негласуване отпаднаха

За втори път на парламентарни избори също така може да се гласува с преференция, т.е. да се пренареждат кандидатдепутатските листи, но техните водачи на практика не могат да бъдат изместени.

Общо 20 партии и коалиции са регистрирали кандидатдепутатски листи в избирателните райони; на места има и независими кандидати. Своя вот могат да дадат българите, които са навършили 18 години, не са лишени от свобода и не са поставени под запрещение. Точният им брой ще се знае днес или утре. На президентските избори по списък избирателите бяха 6 834 278 души.

Заявилите в срок да гласуват по настоящ адрес, могат да го направят срещу документ за самоличност. Учениците и студентите редовно обучение могат да гласуват в секция по избор в населеното място, където учат, ако то е различно от постоянния им адрес. Проверка на секцията, в която се гласува, може да се направи и в интернет.

Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но удължаването може да е най-много с един час – до 21.00 часа. Очаква се секциите да бъдат под 12 хил.

Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори:

Към момента са регистрирани 3965 наблюдатели от 22 неправителствени организации от страната и 61 – от 5 организации от чужбина. Регистрирани са 215 застъпници. В паралелното преброяване на резултатите на изхода от секциите за гласуване (exit poll) ще участват седем социологически агенции.

Всяка бюлетина за парламентарните избори е отпечатана на бяла и непрозрачна хартия. На гърба й има място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК). В долния й десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва по перфорирана линия от член на СИК след гласуването.

От лявата страна на бюлетината са вписани наименованията на всички партии и коалиции, регистрирали кандидати за депутати, както и имената на независимите кандидати, ако има такива в избирателния район; а от дясната има кръгчета за отбелязване на преференция, в които има номера, чийто брой е равен на броя на кандидатите за депутати в най-дългата листа в съответния избирателен район. Има и опция “Не подкрепям никого”.

Гласува се само в тъмната стаичка. Не се показва вотът, защото в противен случай гласът ще бъде недействителен и няма да се брои. Заради това трябва да се внимава при сгъването на бюлетината и пускането й в прозрачната урна.

В изборния ден гласоподавателят се явява в секционната избирателна комисия. Легитимира се пред член на комисията с личната си карта (със зелен паспорт – само гласоподавателите, родени до 31.12.1931г.).

След вписване на данните от личната карта на избирателя в списъка той получава бюлетина, която се откъсва от съответния кочан и на гърба й се поставя един печат на СИК. Нарушение е, ако членовете на комисията са накъсали бюлетините предварително за улеснение.

Отбелязването на вот – само със син химикал и знаците “Х” и “V”

След като вземе бюлетината, избирателят влиза в кабината за гласуване. Той отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак “Х” или “V” в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията “Не подкрепям никого”. Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

По желание избирателят може да отбележи и преференция, т.е. глас за определен кандидат-депутат от листата на предпочитаната политическа формация – нужно е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да постави “Х” или “V” в съответното кръгче. Преференцията е действителна, ако е отбелязана само в едно кръгче със съответния знак.

Всеки, който желае да гласува за определена личност, трябва да знае поредният й номер в листата на кандидатите. Можете да изберете конкретен кандидат само от листата на партията, за която сте избрали да гласувате

Тоест не можете да пуснете бюлетина за ДПС, например, а да гласувате преференциално за Стефан Данаилов, който е от БСП. Трябва да зачеркне първо квадратчето с партия/коалиция/движение, в чиято листа е харесваната от вас личност и после кръгчето с номера на самата преференция. Бюлетината е една, но върху нея са изброени само политическите сили, няма ги листите с всички кандидати за народни представители. Преференциите фигурират като кръгчета с номера в тях. Така например, ако желаете да гласувате за Светльо Витков, който е втори в листата на Реформаторския блок, то задрасквате 21 в квадратче (това е номерът на тази коалиция, изтеглен при жребия) и 2 в кръгче (мястото на избрания от Вас Витков). Ако се задраска друго квадратче и кръгче 2 гласът ви отива за номер две в друга листа. Съответно и само двойката в кръгчето не върши работа и бюлетината ще е невалидна. Списъци в всички листи за народни представители ще има пред секциите.

Бюлетината се сгъва така, че да не се вижда отбелязването. От ЦИК обясняват, че е препоръчително да се сгъне два пъти, като отгоре остане мястото за печати, където да се постави втори на излизане.

Избирателят излиза от кабината за гласуване, подава сгъната бюлетина с вота си на член на СИК и следи за точното сверяване дали номера върху нея съответства на номера върху кочана, от който е откъсната. Ако това е така, номерът се откъсва и се поставя в кутия, а върху бюлетината се поставя втори печат. След това избирателят я пуска в прозрачната урна. Едва след това избирателят полага подпис в избирателния списък.

Ако сгрешите бюлетината

Ако избирателят допусне грешка при гласуване, той връща сгъната сгрешената бюлетина на СИК и получава нова за същия вид избор. Това право се предоставя само веднъж.

Избирателят трябва да проследи, че сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава с надпис “Сгрешена”, подпечатва се с печата на СИК и се подписва от председателя, секретаря и член на СИК, предложени от различни партии и коалиции. Сгрешените бюлетини се описват в протокола на СИК.

При несъответствие на номера на сгрешената бюлетина с номера от кочана, тя се обявява за недействителна. Това обстоятелство се отбелязва върху бюлетината и в графа “Забележки” на избирателния списък, а избирателят не се допуска повторно до гласуване.

Вписването в бюлетината на специални символи като букви, цифри или други знаци прави гласа недействителен.

На изборите е забранено

Предварително раздаване на изборни книжа и материали.

Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.

Гласуването извън изборното помещение, с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.

Присъствието в кабината за гласуване на други лица, освен избирателя, с изключение на случаите, в които е разрешено гласуване с придружител.

Присъствието на други лица, извън гласуващите в момента избиратели, на разстояние по-малко от 3 метра от кабината за гласуване, когато в нея има избирател.

Заснемането на начина на гласуване, като се използват мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника. Глобата за това е 1000 лева.

Разгъването на бюлетината след попълването и преди пускането й в избирателната кутия, по начин, който позволява да се види начина на гласуване.

Влизането в изборното помещение с оръжие и/или предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.

Да се извършват действия пред и в изборното помещение, които накърняват добрите нрави и обществения ред.

Как се отчита резултатът

Вотът “Не подкрепям никого” и невалидните бюлетини ще се броят само за определяне на избирателната активност.

При последните поправки на Изборния кодекс по настояване на Реформаторския блок бе прието, че гласовете “Не подкрепям никого” ще се броят само за активността на вота за народни представители, но не и при определяне на резултатите от него. Мотивът – да не се вдига изкуствено 4-процентовата бариера за влизане на партии и коалиции в Народното събрание, което би било в ущърб на малките политически формации.

Така протестният вот “Не подкрепям никого” няма да повлияе на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 26 март, но ще се отрази на следващи национални референдуми, които евентуално ще бъдат инициирани и проведени у нас.