Избрани Новини
Туристи от Кюстендил "уважиха" язовир Пчелина
21-02-2017, 08:13
Снимка:ТД "Осогово"
Автор:blagoevgradutre
Още по Темата:ТД "Осогово" се разходи по смайващата делта на Дунав и на Онгъла (снимки)
Туристи от ТД "Осогово“ на първенеца на Балканите
Туристи от ТД "Осогово” през две планини до прекрасния Охрид
Посветиха похода си на Левски
На 19 февруари туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил посетиха язовир Пчелина и посветиха своя поход на 144 години от гибелта на Васил Левски, сподели секретарят на дружеството Силвия Михова.
Някога на дъното на язовир Пчелина (Лобош) е съществувало село Пчелинци. През 60-те години тогавашното правителство решава да превърне мястото в язовир. Причина за това били водите на река Струма, които минавайки през Перник, силно се замърсявали и в Гърция отнасяли много боклук. Язовирът щял да бъде утайника на реката. Хората от село Пчелинци били накарани да напуснат родното си село, като били компенсирани със земи в околността. Така някогашното село Пчелинци било залято и превърнато в язовир Пчелина.
Тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции. Средновековният параклис "Свети Йоан Летни" е една от основните забележителности на това място. Разположен е над скала, вдадена над язовира. Този параклис пази повече от 6 вековна история. Параклисът е с изключително малки размери. Съществува от 14 век или по-точно от 1350-та година, което е видно от един съвременен камък пред малкия параклис. Влизайки в него те обзема някаква магия. Чисто, тихо и спокойно. Но се появява и чувството на тъга. Няма как да не споменем за вандалските прояви вътре. Веднага щом прекрачиш прага и погледнеш право напред виждаш образа на Света Богородица, която гледа към теб, но без очи. Очите и са издълбани. По стените могат да се видят хулигански набези и оставени имена. Въпреки това, по стените му все още личат част от стенописите. Навсякъде има окачени икони. Храмът е скромен, но вярата, с която се изпълваш, влизайки вътре, е неописуема. Параклисът не се заключва, за да може всеки желаещ да влезе и да запали свещица. Напълно автентичен е и своеобразният олтар с издълбани орнаменти по него. Пред параклисчето има и малка бяла пейка, излязла сякаш от приказките, на която да поседнеш и да се полюбуваш на неописуемата гледка към язовира.
Посетите ли това място, ще си зададете въпроса: "Как е възможно досега да не съм идвал тук?". Място, спокойно, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза, завист и вандалски прояви. Място, което прави дишането забавено, съзнание и мислите - чисти. Място, докоснато от Бога.