Стратегия за опазване на културното наследство в Община Иваново 2016-2020 г.

Дунав

09-01-2017, 16:19

Снимка:

РИМ

Автор:

Русе утре

Всичко от Автора

Още по Темата:

Иваново кани на празника "От Поломието до Дунав заедно" утре

Общината има много открити останки от крепости от късноантични, тракийски и средновековни селища, надгробни могили, скални манастири и църкви

Дейностите в областта на културата в община Иваново се осъществяват от неправителствени организации – читалища. Издръжката им е съвместна субсидия от държавния бюджет, Общинския бюджет и собствени приходи. На територията на общината работят 13 читалища. Важно място в културния живот на общината заемат утвърдените културни традиции и културно-историческото наследство. Община Иваново е богата на културно-исторически паметници. Тук са Археологическите резервати “Скални църкви при Иваново” – включен от ЮНЕСКО в списъка на културно-историческото наследство със световно значение и “Средновековен град Червен” – с национално значение и особено голям потенциал за развитието на туризма. В общината има 192 бр. недвижими културни ценности, които са архитектурно строителство и археологически паметници от античността и средновековието.

Община Иваново е динамично развиваща се община, с изисквания за постигане на конкурентноспособна икономика и висок жизнен стандарт на населението. Тя цели да се превърне в равностоен партньор на европейските общини и региони.

За опазване на културното наследство, общината ще работи по конкретни дейности, с които да се задоволят настоящите нужди в сферата на опазване, съхраняване и популяризиране на местното културно – историческо наследство.

Стратегията е насочена към опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, традиции и обичаи на общината, основаващи се на разпределяне на отговорностите между държавата, Община Иваново и обществото.

Визията ни е да управляваме, развиваме и експонираме културното наследство на Община Иваново, като възпитаваме любов и патриотизъм у подрастващите, да се издигне културния имидж на общината и да я превърнем в привлекателна туристическа дестинация за български и чуждестранни туристи.

Една от църквите в общината, които представляват особен интерес, е късно средновековната църква „Св. Троица” в с. Красен. Тя е построена в средата на ХVІІ в. и е най-старият, изцяло запазен селищен православен храм в Русенско. Църквата е полувкопана, като външното лице на стените и е покрито с надписи-графити, свързани със събития от живота на селото. Сред надписите се чете името на Никола Поплазаров, известен с направения от него през 1811 г. препис на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски. Не по-малко интересна е и църквата „Успение Пресветия Богородици“ в с. Табачка. Строена през 1862 г., нейно притежание са 82 икони. Към нея функционира музей с богослужебни книги, дарени от Руското царско семейство. В двора на църквата се издигат паметници на загиналите в Руско-турската война от 1877/78 г. и на загиналите в Балканската, Междусъюзническа и Първа световни войни, жители на селото. Църквите в останалите селища са паметници на културата от местно значение, а храмовите празници са сборовете на селата.

Тук влизат изброените по-горе Археологическите резервати „Скални църкви при Иваново” и „Средновековен град Червен”, които са и със статут на музейни резервати.

Интересен е и Комплекса „Карастоянова мелница“, който е архитектурно-строителен групов паметник на културата в с. Кошов.

В населените места на Община Иваново има много открити останки от крепости от късноантични, тракийски и средновековни селища, надгробни могили, скални манастири и църкви, паметници на загинали в руско-турската освободителна война, къщи на бележити личности, стари училища, читалища и мелници, свързани с историята на общината.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Пещерите са били населявани от монаси в периода от XIII до XVII век (по-известни и запазени до днес са параклисът Господев дол и Разрушената църква). По време на апогея на религиозния комплекс „Св. Архангел Михаил“ скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Повечето от тях не са оцелели. Ивановският манастир дължи своята уникална културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от XIII и XIV век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции. Стените изобилстват от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори, колони върху лъвове, маски. Всичко това свидетелства за възобновения интерес към античността и нейното изкуство, който може да се забележи в изкуството на православието от XIV век. Основната църква е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на цар Иван Александър. Ивановският скален манастир се намира на 12 км южно от град Русе, в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

 

Руините на средновековния Червен се намират на 30 км южно от Русе, до едноименното село, запазило и днес името на стария град. Археологическото проучване на цитаделата и същинския град показва, че Червен е строен по предварителен замисъл, като е съобразен с ограничената площ и особеностите на терена. По цялата дължина на града преминавала централна пътна артерия, широка около 1.80 м, която достигала до неукрепените квартали в западното подножие. От нея се отклонявали други, също широки улици, а система от малки слепи улички осигурявала достъпа до всички сгради. Силно ограничената площ, пазена от крепостните стени, е наложила цитаделата и същинският град да бъдат гъсто застроени. Жилищните сгради са се издигали на няколко етажа. Поради неравния терен долният етаж бил изсечен в скалата. Стените, дебели 0.50-0.80 м, били градени от ломени камъни, споени с кал. Най-вероятно горните етажи са имали паянтова конструкция. В градоустройственото развитие на Червен ясно се чувствува влиянието на класовите и имуществените различия. Феодалният замък се издигал на най-представителното и най-недостъпното място. Обширният му двор не се съобразявал с ограничената площ на града. Със значителни размери са и някои жилища. Живописният ефект на градския силует се постигал чрез хармоничното редуване на църкви и жилища, на високи и ниски, на обемни и по-малки постройки, разположени амфитеатрално. Малкото запазени писмени сведения за Червен в повечето случаи показват значението му като културно-църковен център. Той е стоял много пред стари и прочути градове. Археологическото проучване потвърждава тези изводи. Червенските църкви са строени в стила на търновската архитектурна школа. Три от тях са с внушителни размери, но всички носят белезите на изключително високо архитектурно и строително майсторство. Като митрополитски град Червен бил притегателен център на книжовници, живописци и дейци на средновековната култура.

 

Културни институции:

 

– Читалища – съществуват както в общинския център, така и по населените места. Работят в сферата на съхраняване и популяризиране на книжното и фолклорното наследство на общината.

– Библиотеки – съществуват в общинския център, както и в другите населени места, читалищни библиотеки. Имат създадени краеведски картотеки с издания за местната история.

Развиващи активна дейност, във всяко от селата, общинските читалища също са неоценим ресурс. Чрез работещите клубове по интереси и самодейни състави: певчески групи за автентичен фолклор и стари градски песни; младежки танцови състави; коледарски групи; „лазарки”; състави за художествено слово, те са не само фактор за опазване на традициите, но и създават туристически атракции свързани с местния бит и култура, включително и местни ястия. Ежегодно се възпроизвеждат традиционните местни празници и обичаи. Без съмнение, най-атрактвен сред тях е старинния ритуал, изпълняван в село Кошов, наречен „Джамал“. Награждаван нееднократно на национални и международни фестивали на народното творчество, обичаят е включен в списъка на живите човешки съкровища на ЮНЕСКО. Музейни сбирки има в с. Сваленик – НЧ „Светлина“ със 31 бр. експонати /предмети от бита/, с. Иваново – НЧ „Христо Ботев-1925“ със 100 бр. експонати /предмети от бита/, с. Мечка – НЧ „Отец Паисий“ със 30 бр. експонати /предмети от бита/ и с. Табачка – НЧ „Просвета“ със 100 бр. експонати /предмети от бита/, а читалището в с. Щръклево – НЧ „Възраждане“ със 1200 бр. експонати /етнографска сбирка/ е организатор и домакин на традиционния Национален литературен конкурс за млади творци от провинцията „Светлоструй”. Литературният конкурс е посветен на издавания, от 1928 до 1941 г., единствен в България селски литературен вестник. Сградата, в която е издаван вестникът, строена през 1914 г., е едно от първите основни училища след Освобождението.

Съхранените традиции и множеството културни събития, с местен колорит, провеждани в общината, я правят не само уникална, но и много от тях са се превърнали в туристическа атракция с панаирен привкус. Такъв е празникът, провеждан ежегодно в подножието на скалния манастир „Децата на Поломието – празник под манастира”, свързан с представянето на местния фолклор и традиционни местни ястия. Още по-атрактивен за любители не само на екзотични специалитети и на местния фолклор, но и за множество производители, е свързаният с местния поминък “Фестивал на гъбата” в с. Красен. Местните производства и занаяти се представят традиционно и на Празника на Община Иваново, наречен „От Поломието до Дунав заедно”, честван на брега на р. Дунав, в селищно образувание Стълпище, при село Мечка.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен