Избрани Новини
Ани Цолова: И досега, като видя Северняшкия ансамбъл, се разплаквам
Тв водещата мечтаела да бъде част от ансамбъла
Едно от нещата, които и до днес вълнуват популярната тв водеща Ани Цолова, са народните танци. Известната плевенчанка разказва пред вестник "Шоу", че била много добра в тях, но й се наложило да прекъсне.
"В първи клас майка ми ме записа в Пионерския дом в Плевен – там имаше чудесна музикална и танцова школа. Подготвяха кадри за Северняшкия ансамбъл. Играх 7 години народни танци. Изкачвах се нагоре в ансамбъла и често си представях как ще танцувам в Северняшкия ансамбъл. Това ми беше мечтата. На всички момичета ни беше мечта. Според мен бях добра, защото винаги минавах изпитите и се качвах нагоре, нагоре... С такова желание ходех, че и досега помня – репетициите бяха в понеделник, сряда и петък от 7 до 9 ч. вечерта. През зимата баща ми или майка ми идваха да ме вземат от Пионерския дом", споделя Ани.
"Много тежко преживях отказването от танците. Разболях се от бронхопневмония. Един месец останах вкъщи, поставяха ми инжекции. За този месец пропуснах много репетиции… Върнах се след месец отсъствие и трябваше да положа изпит за качване в горно ниво, но не успях... А при мен беше така – или съм най-добрата, или няма да се връщам назад. Бяха ревове, чудеса... Мисля си, че майка ми и баща ми не са разбрали колко тежко съм го преживяла. Трябвало е да отидат да кажат на хореографа: “Дайте му една седмица на това малкото, че много се е амбицирало да научи стъпките.” Аз щях да ги науча! Сигурна съм! Някой да ми беше показал, щях да ги науча, да се явя на изпита подготвена... И да се кача нагоре. Но родителите ми явно не са знаели колко важно е било всичко това за мен. Явно не съм им дала някакъв знак... Спомням си обаче, че нощи наред плачех, защото народните танци тогава за мен бяха най-важното нещо. И след това много дълго време не можех да гледам танцуващи ансамбли по телевизията... И досега, като видя Северняшкия ансамбъл, се разплаквам... Нещо ме срязва в сърцето", изповявдва тв водеща.
"От две години играя в един самодеен ансамбъл. Правим истински танци, с хореография, не е само с хора. Мога да съм и солистка!”, казва още Ани Цолова.