Събитието ознаменува поредица от важни годишнини

Двудневна научна конференция „Началата на Българската Модерност. Революционни идеи и всекидневни практики“ ще се проведе в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей на 26 и 27 октомври. Организатор е Регионален исторически музей – Русе. Събитието ознаменува поредица от важни годишнини: 150 г. от откриването на железопътната линия Русе – Варна; 150 г. от организирането на Тайния български централен комитет в Букурещ; 150 г. от създаването на читалище „Зора“ в Русе; 150 г. от първото театрално представление в Русе; 150 г. от рождението на естествоизпитателя Васил Ковачев; 145 г. от създаването на Русенския революционен комитет; 140 г. от Априлското въстание; 140 г. от първия музей в Русе; 50 г. от откриване на Националния музей на транспорта в Русе. Със свои доклади в конференцията ще се включат близо 30 историци и изследователи. Научен ръководител ще е проф. д-р Красимира Даскалова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на конференцията, на 26 октомври от 17.30 часа на втория етаж на Историческия музей ще бъде открита изложбата „Свети Димитрий Басарбовски – светец на два народа“ на Музея на СУ „Св. Климент Охридски“. Експозицията представя основните места на памет, свързани със светеца, в България и Румъния.

Програма:

26.10.2016 г.

10.00 Откриване. Зала „Александър I“

Проф. д-р Красимира Даскалова (Софийски университет „Св. Кл. Охридски“).

„За Началата на българската Модерност“ 

Първо заседание

10.30 - 11.30 

Проф. д.и.н. Иван Стоянов (Председател на Фондация „В. Левски“) – „ТЦБК - модерната организация на Българското възраждане“. 

Доц. д-р Николай Вуков (ИЕФЕМ) – „Възпоменанията на героите от националноосвободителните борби и началата на българската модерност“ 

Д-р Камен Рикев (Университет „Мария Кюри – Склодовска”, Люблин, Полша) – „Две непознати илюстрации от Хенрик Дембицки с българска тематика“

Гл. ас. д-р Григор Григоров (ИЕФЕМ) – „Церемониални употреби на националното знаме: символика и функции”

11.30 – 11.45 Кафе пауза

Второ заседание

11.45 – 13.00

Гл. ас. д-р Радослав Спасов (Музей на СУ „Св. Кл. Охридски“) – „Развитието на църковното движение през погледа на британската дипломация в Русе“

Иван Марков (Клуб „Русчуклии”, Русе) – „Бележки към генеалогията на копривщенския възрожденски род Доганови и тяхната русенска връзка“.

Д-р Веселина Антонова (Държавен архив – Русе): „Участието на членовете на възрожденското читалище „Зора“ във възстановяване на българската държавност“.

Красимир Кънчев (Клуб „Русчуклии”, Русе). „Иваница Ангелов-еволюцията на революционера през призмата на модерността“.

Доц. д-р Атанас Колев (Русенски университет „Ангел Кънчев“) – „Жертва на модерността ли е паметта за бележитите русенци, гаснеща между скромно признание и тежка забрава“.

13.00-14.30 обедна почивка

Трето заседание

14.30 – 15.30

Гл. ас. Бета Хараланова (Регионален исторически музей - Шумен) – „Описание за евреите от Шумен и строителството на ж.п.линията Русе – Цариград.1875.“

Татяна Щерева (Регионален исторически музей – Варна) – „Ролята на първата железница в България за стопанското развитие на Варна и в живота на варненци през втората половина на ХІХ в.“

Недялка Тодорова (Исторически музей – Димитровград) „Барон – Хиршовата железница - прозорец към модерния свят (Влиянието на Източнорумелийската железница върху развитието на селищата в днешна Димитровградска община, краят на ХІХ, началото на ХХ в.)“.

Крум Гергицов (Драматичен театър – Русе) – „Театралните представления в Русе през Възраждането – корени на любовта и омразата в българските театрални страсти“.

15.30-16. 00 Кафе пауза

Четвърто заседание

16.00 – 17.00

Теодора Бакърджиева (Регионален исторически музей – Русе) – „Вилаетският вестник „Дунав” – проводник на ново, модерно отношение към здравето (1865 – 1877)“.

Стефка Маринова (Държавен архив – Русе) – „Кредитирането на стопанските инициативи на предприемчивите русенци, отразено в търговския тефтер на Марин Янакиев (70-те години на XIX в.)“.

Мариана Димитрова (Регионален исторически музей – Русе) – „Русенското пристанище – от кота било до кота нула.“ 

Искра Тодорова (Регионален исторически музей – Русе) – „Русе и Модерността“ 

17.00 – 17.30 Дискусия 

17.30 – Откриване на изложба „Свети Димитрий Басарбовски – светец на два народа” на Музея на СУ „Св. Климент Охридски”

27.10.2016 г.

Първо заседание

10.00 – 11.00

Десислава Тихолова (Регионален исторически музей – Русе) – „В началото бе музиката!“ 

Доц. д-р Ана Лулева (Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН) – „Благотворителност, образование, грижа – женските дружества в модерна България“

Искрен Великов (Регионален исторически музей – Русе) – „Музеи, посветени на националното Възраждане – география и типология“ 

Проф. д-р Николай Ненов (Регионален исторически музей – Русе) – „Линията на Модерността. Образи и послания в Националния музей на транспорта в Русе.“ 

Ренета Рошкева (Регионален исторически музей – Русе) – „Приносът на училище „Христо Ботев” за развитието на спорта в Русе“

11.00-11.30 Кафе пауза

Второ заседание

11.30-12.30

Румен Кузов (Сдружение „Ретро Арт“, Русе) – „Бръснарското ножче срещу бръснича. (Началото на модерността в бръсненето)“. 

Хачик Лебикян (Регионален исторически музей – Русе) – „Модерността в летоброенето (модерното летоброене). 100 години от въвеждането на Григорианския календар в България.“

Николай Чакъров (СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ – Русе) – „Методически бележки върху уроците за Априлското въстание в българските учебници по история (1980 – 2016 г.)“ 

Мая Кубратова (Регионален исторически музей – Русе) – „Хербарийната колекция на Васил Ковачев във фонда на отдел Природа към Регионален исторически музей - Русе и приноса му към българската ботаника.“ 

Венцеслав Петков (Регионален исторически музей – Русе) – „Колекцията на Васил Ковачев от спиртно формалинови препарати“.