Млади и стари от Новград останаха впечатлени от пресъздаването на обичаите от пролетния фолклорен цикъл

Празникът „Обичаите по нашенски“ събра за първи път заедно млади и стари жители на Новград. Идеята да се пресъздаде празничната атмосфера в един обикновен селски дом принадлежи на ръководството на Народно читалище „Христо Ботев“ и на кмета на населеното място Диана Копчева. Инициативата беше бързо и безрезервно подкрепена от възпитаниците на Детска градина „Славейче“, от колектива на Основно училище „Алеко Константинов“ и участниците в пенсионерския клуб „Янтра“.

На празника, който се организира за първи път, бяха пресъздадени обичаи  и ритуали на християнската и мюсюлманската общност, характерни за този край. На едно място бяха събрани и традиционни местни гозби. Млади и възрастни жители на Новград останаха впечатлени от пресъздаването на обичаите от пролетния фолклорен цикъл – Трифон Зарезан, Заговезни, Лазаровден, Великден и Гергьовден, и от зимните празници – Никулден и Бъдни вечер. Мюсюлмани представиха типичните за общността Кубран и Шекер байрам и обичая „Искане на прошка“.

Най-точна оценка за „Обичаите по нашенски“ направи в приветствието си народният представител Пламен Нунев. „Възхитен съм, че всички обичаи се събират в един празник. Вие сте пример за добруването и мирното съвместното съжителство на различните етноси в национален мащаб. Надявам се догодина днешният празник да събере на едно място  обичаите на всички населени места от община Ценово.  Вярвам, че през 2018 година тук ще могат да се видят възстановки на обичаи от цялата Русенска област. В този труден живот всички трябва да сме обединени“, подчерта депутатът от Русенска област.

Гости на първия празник „Обичаите по нашенски“ бяха кметът на община Ценово д-р Петър Петров, председателят на Общинския съвет Галина Георгиева, председателят на областното ръководство на Съюза на пенсионерите Гергана Василева. Многото новградчани, завърнали се в родните си домове от различни краища на България, бяха най-яркото доказателство, че между поколенията съществува неразрушима приемственост, а традициите и обичаите са жилави като родовия корен.