На този ден денят и нощта се "кръстосват"

14 септември е неподвижен църковен празник, един от най-важните и тържествени - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септ. 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос. "Българският апокрифен летопис" отразява тези събития така:

"… И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този свят се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток… И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място… и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, на който бе разпнат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това място, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение…"

Кръстовден е на прехода към есенно-зимния сезон. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност. През целия ден се спазва строг пост - "говеене за кръста". Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. Няма забрана да се работи, напротив - Кръстовден се определя като начало на есенната сеитба, гроздобера и бруленето на орехите.