"Богозиданият град" остава християнски център след османското нашествие- част 2

През ХV-ХVI век Мелнишката митрополия била най-добре организираната в района

Мелнишкият исторически музей продължава разказа си за най-малкия град в България. Още с включването в територията на държавата на Драгаши /1373 г./, Мелник е в зависимост от османските завоеватели, тъй като нейните владетели деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш са вече техни васали. Формира се нова административна единица - Кюстендилския санджак. Това е една от най-значителните териториални области в балканските владения на Османската империя. Приблизителният й размер е около 20 000 кв. км. За сравнение – територията на Никополския санджак е около 36 000 кв. км., а Видинския – около 10 000 кв. км.

Онова, което придава на Мелник специфичен облик през османската епоха, е значителният превес на християнското над мюсюлманското население.През 1519 г. християнските домакинства наброяват 824, а мюсюлманските само 19. Вероятно става въпрос за служебни лица със семействата им, ангажирани във военноадминистративните органи на тази власт. По-късно, през ХVIII-ХIХ в. с увеличаване на турското население е обособена турска махала, редом до християнската около църквата „Св. Йоан Предтеча“. В османски документ от ХV в. са отбелязани арменска и еврейска махала.

През ХV-ХVI в. Мелнишката митрополия била най-добре организираната и най-мощната в Кюстендилския санджак. Османската власт не нарушила териториалното разпределение на енорийските структури, както и не се развила паралелна мюсюлманска религиозна структура, вероятно поради малкия брой мюсюлмански домакинства. Решаваща роля за запазването на града като християнска твърдина имала и Вселенската цариградска патриаршия, към която принадлежала Мелнишката митрополия. Заедно с Охридската архиепископия са двете автокефални православни църкви на Балканите, които османците не унищожили при превземането на съответните църковни центрове. Вселенската патриаршия успяла да вземе превес пред падишаха и да осигури по-добро положение на епархиите си, не само в църковно, но и в търговско отношение. Търговията се осъществява както на територията на Османската империя, така и извън пределите й, главно с Трансилвания, Италия, Унгария и Полша. Основни стоки на мелнишките търговци били аба, сурова коприна, памучната тъкан „богасия“, обработени кожи, железарски изделия, пчелен мед, восък, вино.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов