Представят книгата на проф. Огнян Герджиков „Аз не бях политик” в Русе

На 31 май в РБ „Любен Каравелов“ от 18.00 часа

В зала „Изкуство” на библиотеката е русенската премиера на мемоарната книга на проф. Огнян Герджиков  „Аз не бях политик”.

Пред русенската аудитория за мемоарите на проф. Герджиков ще говори Ана Боянова, носител на голямата награда "Блага Димитрова" за 2014 г. Специално участие във вечерта ще има известният поет и драматург Недялко Йорданов, както и актьорите Ивана Джеджева и Емил Калев. За публиката е предвиден и музикален акцент от Средиземноморието в изпълнение на Ана Боянова и Емил Калев.

 Събитието се организира със съдействието на Издателско ателие „Аб”, "Строително оборудване" ЕООД и "Рени стил" – Русе.

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк“. Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-то Народно събрание. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-то Народно събрание. Носител на орден "Стара планина".
Откъс от книгата на проф. Герджиков „Аз не бях политик”:

"Когато осъзнах, че съм председател на Парламента, реших, че трябва да изпълня заеманата позиция със съдържание. Първо направих протоколен жест към председателя на предходното Народно събрание - Йордан Соколов. С него се познавах покрай научния ми патрон - проф. Таджер, с когото бяха приятели. Поканих го в кабинета си, за да изразя уважението си като негов приемник и да разменим няколко думи и любезности.
След това реших, че е редно да се срещна с всички председатели на парламентарните групи. Реших да е поотделно с всеки от тях. Сметнах, че трябва да започна с Ахмед Доган. Съображението ми бе, че ДПС ни беше коалиционен партньор. Затова нека първо да е с лидера на политическия ни съюзник, а сетне - с опозицията. Давам нареждане на секретарката ми да покани Доган, в удобно за него време, в кабинета ми. На поканата обаче се отзова... Юнал Лютфи. Той беше в ръководството на ДПС и зам.-председател на Парламента."Викали сте лидера ни. Не знам за какво, но ако има нещо, което искате да му кажете, кажете го на мен. Аз ще му предам." Преведено, това означаваше: "Къде си тръгнал да се правиш на началник? Нивото ти не е като на нашия лидер."

 Не само моето ниво, но и нивото на българския Парламент се оказа под това на Ахмед Доган. Той просто не идваше в Парламента. Беше под достойнството му. "Работното му място" бе някъде в сараите му и от време на време, когато сметнеше за необходимо, се появяваше като да пристига от друга планета. Това ставаше на тържествените сесии или при вот на недоверие. Всекидневният парламентарен живот беше под равнището му. И това му неуважение към върховната институция в България, се приемаше, едва ли не, за нормално."



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)