След първоначалното изслушване никой от кандидатите от Източна Европа не е спечелил достатъчно одобрение

Източна Европа губи шансовете си да излъчи следващия генерален секретар на ООН след първите изслушвания, проведени в централата на организацията през април, пише изданието Politico, като се позовава на висши дипломати и експерти от ООН.
Според изданието в края на април е имало закрита за медиите среща между посланици от ЕС, на която посланикът на Великобритания в ООН Матю Райкрофт е подчертал, че ако страните от Източна Европа искат да получат поста, ще трябва да помислят да номинират нови кандидати, защото след първоначалните изслушвания никой от досегашните претенденти не е спечелил достатъчно одобрение. Информацията е на двама дипломати, присъствали на закритата среща, пожелали да запазят анонимност. Говорителят на мисията на САЩ в ООН е отказал коментар по темата.
Според източниците на изданието позицията на Великобритания трябва да бъде взета предвид, тъй като тя е постоянен член на Съвета за сигурност и съответно има право на вето, което може да използва срещу даден кандидат. След като Лондон си позволява в прав текст да отправя такива послания, те трябва да бъдат взети под внимание, обясняват дипломатите.
Ричард Гауан от Европейския съвет за външна политика обяснява, че между източноевропейците няма достатъчно координация, за да успеят да преценят коя кандидатура на техните страни е с най-добри шансове и да се откажат от по-слабите претенденти за поста на Бан Ки Мун.
В този контекст Politico пише, че не спират и слуховете за възможна номинация на българския еврокомисар Кристалина Геогиева, тъй като са силни и лобитата, които желаят новият генерален секретар на ООН да е жена. Изданието пише, че тя е била фаворит за поста, преди българското правителство да номинира директора на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Politico добавя и че в края на април кампанията на Бокова е претърпяла сериозен удар след статии в Daily Mail и Foreign Policy с твърдения за съмнителни практики при назначаването на служители в организацията на ООН за опазване на културно наследство. Според медийни публикации британският посланик в ЮНЕСКО е участвал в инициирането на разследване срещу порочни практики в организацията. Бокова на няколко пъти каза, че не е нарушавала правилата и закона.
За да бъде номинирана Кристалина Георгиева за поста на генерален секретар на ООН, това ще изисква или България да оттегли кандидатурата на Бокова, или българският еврокомисар да бъде номиниран от друга държава – нещо, позволено по правилата на организацията.
Според в. Sunday Times, който публикува интервю с Георгиева на 15 май, няколко страни от Централна и Източна Европа са готови да издигнат нейната кандидатура. По информация на Politico това са Чехия, Унгария, Румъния и Албания. Според източника на изданието Великобритания е силен привърженик на идеята Кристалина Георгиева, която има опит в Световната банка, Европейската комисия и като председател на панел в ООН за финансиране на хуманитарни операции, да поеме управлението на организацията.
Досега обявените кандидати за поста са Ирина Бокова, бившите външни министри на Хърватия (Весна Пусич), Молдова (Наталия Герман), Сърбия (Вук Йеремич) и Македония (Сърджан Керим), бившият президент на Словения Данило Тюрк, външният министър на Черна гора Игор Лукшич, бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк и бившият върховен секретар на ООН за бежанците Антониу Гутериш.
Според Politico през следващите седмици предстоят още номинации, а възможни кандидати са външният министър на Аржентина Сусана Малкора и словашкият й колега Мирослав Лайчак.
Следващите изслушвания на кандидатите в ООН са насрочени за 7 юни.