Кюстендилски деца разгледаха най-старите секвои в България

Те са обявени за природна забележителност през 1989 година

ТД „Осогово“ в Кюстендил  проведе по проект „Зелена директна линия“  поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“ при сeло Богослов. Проектът „ Зелена директна линия“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с  5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – Кюстендил.  

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и  цяла горичка от млади дървета. Децата  се докоснаха и направиха безброй снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – биоложка разказа, че родината на този хилядолетен вечнозелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.

 В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Децата се запознаха с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърча висят надолу. Сравниха и събраха за колекцията си много  листа, клонки,  шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура  е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни видове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават белия от черния бор.

С помощта на Росен Мирчев – зоолог, бродейки в гората, те откриха  много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кой и кога е минал оттам. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено, вече се чувствува и полъхът на пролетта. Изпод изгнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се  покаже и срамежливата теменужка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът щедро ще раздават цветовете си. Младите еколози си обещаха, че ще  отидат отново на Ючбунар, за да ги видят. 

 



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов