Най-много са кръстените Пламен, които имат повод да почерпят на Игнажден

4 643 жители на Община Русе празнуват имен ден на днешния Игнажден, сочи справка от Териториалното звено на ГРАО, цитирана от топ новини. 59 мъже се казват Игнат, а 7 са дамите с името Игната. Игнатка се казват 3 жени, а Искра – 204. Искрен е името на 215 представители на силния пол, а Огнян – на 359. Огняна са кръстени 10 жени, Искрена – 47. Светла се казват 436 дами, а Светлана – 482. Името Светослав носят 567 мъже, а Светослава – 67 представителки на нежния пол. Най-много именници днес се казват Пламен – 1787, а Пламена – 400.

Според Българската православна църква почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски. Той е детето, което Господ Исус Христос взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите с думите "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Той е ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, нгори по ред, където проповядвал Християнството. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Според народната традиция на Игнажден започват т. нар. погани дни, които продължават до Богоявление (Йордановден) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата задължително се слага сурово жито и орехи.

Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Пак според народната традиция на този ден започват родилните мъки на Богородица. Тя е в разрез с Християнското учение, че Света Богородица ражда Богочовека без никакви болки.

На Игнажден младите и нераждали жени не бива да работят, за да раждат по-леко своите деца, гласи още народното поверие.

Интересна и разпространена по цялото българско землище е традицията на полазника – кой ще бъде първият външен човек, който ще прекрачи прага на дома. Ако той е добър или имотен, смята се, че ще донесе добър късмет през следващата година, ако е лош или беден, ще доведе неприятности със себе си.

От Игнажден също така започва и събирането на коледарските дружини. В Русенско е познат уникален за страната обичай, наречен вардене квас. За лек в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите поставят магьоснически билки.

Дванадесет нощи до Васильовден (1 януари) по една омъжена жена стои будна край тестото и го пази. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

На празничната трапеза на Игнажден се слага боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая и кравайчета.