Подводницата ще работи до голяма степен автономна и ще може самостоятелно да предава данните

НАСА планира да прати подводница в Космоса през 2040 г. В началото на февруари космическата агенция представи проект за изследване на въглеводородните морета на Титан - най-големия спътник на Сатурн. Това стана по време на симпозиум за авангардни технологии във Флорида, съобщава в. "Дейли мейл".

Титан е един от най-интересните спътници в Слънчевата система. Той е по-голям от планетата Меркурий и притежава плътна атмосфера, състояща се основно от метан и азот.

Диаметърът му е около 1,5 пъти по-голям от този на Луната. Гравитацията на спътника е толкова слаба, че човек, прикрепил към ръцете си крила, може да лети. Но същество от Земята не може да живее на Титан без специални приспособления за дишане – атмосферата на това небесно тяло е пропита със смъртоносния за човека циановодород.

Средната температура е минус 179 градуса. Титан е разположен на три пъти по-голямо разстояние от Сатурн, отколкото от Луната до Земята. Учените многократно са подчертавали неговото сходство с нашата планета. Освен че има континенти, морета, езера, реки и атмосфера, в небето на Титан плуват облаци, близо до похвърхността се стелят мъгли, валят въглеводородни дъждове, времето се променя. Една от гигантските разлики обаче е в температурата.

По време на космическите мисии "Вояджър" и "Касини" и при кацането на сондата "Хюиген" учените установиха, че на полюсите на Титан има три големи морета, съставени от течен метан и етан.

Морето Кракен е най-голямото от тях. То се намира между 60 и 80 градуса в северното полукълбо на спътника. Площта му е около 400 000 кв. км, а дълбочината според различни оценки достига между 160 и 300 м. За него са характерни приливите и отливите, възникващи заради притеглянето на Сатурн.

Проучването на това море ще е основната цел на изпращането на подводницата. Тя ще трябва да изследва химическия му състав, да направи карта на повърхността и на теченията под повърхността му.

Подводницата ще бъде изведена в Космоса с летателен апарат, наподобяващ американския експериментален орбитален самолет "Боинг X-37". При влизането в атмосферата на спътника корабът трябва да издържа на хиперзвукови натоварвания. Очаква се в течение на 90-дневната мисия подводницата да измине 2000 км. Планирано е апаратът да тежи около 1400 кг. Всъщност името подводница е съвсем условно, тъй като ще се гмурка в смес от метан, етан и пропан - именно с нея са пълни моретата, езерата и реките на Титан.

Сърцето на подводницата ще е термогенераторът. Той ще обезпечи на апарата необходимата енергия за работа, а също и ще пази електрониката от замръзване. На Титан наистина е толкова студено, че при работата в почти криогенна среда излишната топлина от генератора ще предизвика кипене на въглеводорите. Но щадящият режим на работа и ниската скорост - 1 м в секунда, или 3,6 км в час, би трябвало на намалят натоварването.

Подводницата ще работи до голяма степен автономна и ще може самостоятелно да предава данните, когато се намира на повърхността на моретата. А тя ще работи 8 часа под повърхността и 16 ч на повърхността. Предаването ще става с помощта на антени, намиращи се в опашната част. На мачтата ще има и камера, която ще предава образи от окръжаващата местност. Заради икономии по време на мисията няма да бъде използван помощен орбитален космически апарат. Информацията от подводницата ще бъде изпращана директно от нея на Земята.

Плановете са безпилотната подводница да бъде изпратена на Титан още през 2040 г. Основната цел на проекта е в богатите на въглеводороди водоеми на Титан да бъдат търсени пребиотични съединения - вещества, възникнали от неорганични молекули и които са предшествали и способствали появата на живота.

Възможно е подводницата да помогне да бъде разгадана тайната на обектите, които ту се появяват, ту изчезват на повърхността на моретата на Титан. Те са били забелязани на снимки, предадени от междупланетната станция "Касини", която обикаля около Сатурн.

В НАСА изучавали снимка от 2013 г., на която е запечатан районът на морето Лигея - второто по големина на спътника. Специалистите видели, че на снимка от 10 юли в морето е възникнал тайнствен бял обект с размери 20 на 10 км, подобен на остров. На снимки от 26 юли обаче от него нямало и следа.

В американската космическа агенция нарекли явлението "вълшебният остров" и гадаят какво може да е било това. Дали нещо е изплувало от дъното, или пък се е кондензирало на повърхността?

Данни, получени също от "Касини", показват, че на Титан има солен океан. Той се намира под замръзналата повърхност и под моретата и реките от течни въглеводороди. Прелитайки покрай Титан, космическият апарат "Касини" фиксирал гравитационни аномалии.

Отдалечавайки се и приближавайки се до Сатурн, спътникът ту се свивал, ту се разтягал под действието на силите на притегляне на планетата майка. А това е признак, че в недрата на Титан има океан. По оценки на НАСА дебелината на този слой е 50 км, а някъде достига и до 100 км. Водата е много солена, например като на Мъртво море на Земята. Но до този океан подводницата няма да може да се спусне.