Най-старите рударски изработки са наблюдавани край село Гърбино

Следи от древен златодобив са откривани на много места в Кюстендилско, предаде Радио "Фокус". Според известията на кюстендилския музей, златодобивът в региона има своята периодизация – до тракийски, тракийски, трако-римски, средновековен, османски, проспекторски, германски, социалистически и постсоциалистически. Най-старите рударски изработки са наблюдавани в край село Гърбино. По време на траките добивът на злато е бил от златоносни разсипи по реките, минни изработки и траншеи в района на Трекляно. При римляните силният златодобив се е осъществявал в районите на селата Шишковци, Раждавица, Перивол и Соволяно, през средновековния период – в района на село Уйно. По време на Османската империя злато се е промивало от пясъците на реките в региона. Добивните работи са продължили и след 1878 година под формата на "домашен” добив на злато от местното население. Добивът на злато по това време е бил типичен за много семейства от Краище, а данните сочат, че в годините на национални катастрофи местното население е оцелявало с примитивен добив на злато. Златото в Кюстендилска област е разпределено в ивици: Трекляно – Кюстендил – Влахина планина и  Раково – Осогово – Каменишко понижение.