Пълният списък на всички серии е от 163, първите седем печелят "Оскар"

За пръв път на екран се появяват анимационните герои Том и Джери през февруари 1940 г. Любимите ни герои са създадени от аниматорите Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Те стоят в основата на серии от кратки анимационни филми, продуцирани от Метро-Голдуин-Майер в периода 1940-1958. През 60-те се продуцират и от чуждестранните студия.

Първите епизоди на Хана и Барбера са забележими с това, че печелят седем „Оскар“-а. Пълният списък на всички серии е от 163. Смята се, че детското филмче е аналог на съветската анимация „Ну, погоди!“.

В първия епизод сиво-белия домашен котарак Томас, който обикновено води разглезен начин на живот, е бил наречен Джаспър. След известно времето придобива и славното си име Том. В контраст с типичния сценарий, в който котката изяжда мишката, Том трудно би успял да хване и изяде Джери. Хитрият кафяв мишок притежава неприсъща за своите размери сила — повдига относително лесно тежки предмети (например наковалня). Обикновено на края на анимационните филмчета Джери триумфира, докато Том е загубилият. Разбира се, има и изключения: типичен пример за това е епизодът „The Millon Dollar Cat“ („Котка за един милион долара“), където Джери минава границата на своето нахалство, а котаракът, знаейки, че ще загуби колосална сума пари, ако нападне жива твар, не се сдържа и го напада. Понякога и двамата губят. Съществува ли обаче опасен за двамата враг, те се съюзяват.

Том и Джери, за разлика от повечето герои, не говорят често. Въпреки това котаракът пее, ухажвайки женските. Джери говори още по-рядко. Една от малкото му реплики е в пълнометражния анимационен филм „Том и Джери: Вълшебният пръстен“, там изрича пет пъти "не", избирайки магазина, в който да премахнат пръстена му.

Голяма част от вокалните ефекти са предоставени от Уилям Хана, включително и най-известните такива, сред които е писъкът на Томас (създаден от самия Хана) и нервното преглъщане на Джери.

Пет пък са сериите, които са с фатален край за Том, но въпреки това, преминавал през какво ли не, все някак успява да се завърне. Това е част от чара на детските филмчета, защото винаги обезсмъртяват любимите ни герои и възраждат детското в нас, на каквато и възраст да сме.