На кого са нужни и на кого пречат повечето зимни туристи в Банско (снимки)

Животът

28-01-2015, 10:20

Снимка:

Plovdiv.utre

Автор:

Милко ВАСИЛЕВ

Всичко от Автора

Проектът за втора кабинкова линия в Банско придоби символично значение – искаме или НЕ искаме да развиваме туризма в България

Проектът за разширяване на ски-зоната в Банско и строежа на втори кабинков лифт стана национална дискусионна тема. Леят се мнения, мъдруват експерти, бушуват страсти. Просто защото нямаме никакви други проблеми, нали? Серия правителства не можаха да разсекат възела и да намерят грам решителност и мъжество, за да направят нещо просто и логично.  

Във всяка друга държава проектът в Банско отдавна би бил реалност. И вече щеше да носи пари.

Защото това е мащабна, многомилионна инвестиция, която ще увеличи капацитета на курорта за привличане на туристи, ще осигури още работни места и регулярни доходи за населението в региона и ще носи повече приходи – както в местния общински, така и в държавния бюджет (под формата на данъци, такси, лицензи). Проектът, както разумният човек би предположил, е професионално разработен от водещи експерти (архитекти, еколози, инженери, лесовъди) при тясно придържане към австрийския опит - така че да има максимална експлоатационна ефективност и минимално въздействие върху планината и природата. Чули ли сте за протести в Инсбрук или Кицбюел, тревожите ли се, че австрийците „изсякоха Алпите“? Има ли бдение на протестъри с плакати пред заводите на „Допелмайер“?

Е, да, това може да се види, само ако добронамерено се запознаеш с реалните факти.

Ако обаче нямаш афинитет към фактите, а обичаш лозунгарството, нихилизма или си протестър „ей така, само за идеята“, нищо чудно да се вслушаш в тъй наречените „зелени активисти“ и „природозащитници“, в  чиито очи Банско стърчи като необяснимо самотен и неоспоримо най-голям трън. Ползвайки добре познатите от миналото манипулативни похвати - главно гръмки, умишлено хиперболизирани лозунги („Да спасим природата“, „Изсякохте всички гори на Пирин“, „Унищожихте планината“ и т.н.), те изкривяват реалната картина, тенденциозно демонизират проекта и привличат наивни, идеалистично настроени поддръжници, които явно не прозират откъде идва добре платеният патос на „безкористните“ пазители на българската природа.   

Трагичното е друго. Оказало се в неловка ситуация - между очевидния икономически разум и явните ползи от проекта от една страна и уж гръмогласния „зелен протест“ от друга - правителството предпочете да си направи ПР и отмени „лошото решение“ на кабинета Орешарски, дало зелена светлина на разширяването на ски зоната. Тази нерешителност за пореден път замразява и забавя инвестицията, като изнервените скиори, чакащи с часове на единствения лифт, са само външното изражение на проблема.

„Горещият картоф“ сега е в ръцете на Николина Ангелкова, която начело на новосъздаденото Министерство на туризма има уникалния шанс да докаже дали анонсът й „за привличане на допълнителен ресурс за туризма и силна реклама на България” е само шепа хубави думи или амбицията й е подплатена с решителност за истински ДЕЛА. Решението по казуса, естествено, трябва да има и гласната или негласна подкрепа на премиера Бойко Борисов, който – при цялата си доказана помощ към спорта – държи много и... да остане популярен. Макар че точно той знае, може би по-добре от всеки друг, че няма принципно, държавническо решение, от което абсолютно всички да останат доволни. Не и в страна като България.

Накратко – Банско и неговият ски капацитет станаха нещо като символичен микромодел на българската ни нерешителност. На липсата на стратегия. На управленската мудност и тъпите спорове. На безкрайното дървено философстване, от което съседите ни само потриват ръце. И строят ли, строят.

За да се реши принципно въпроса и да се отворят вратите пред този перспективен инвестиционен проект – на фона на наглед безкрайната икономическа криза - е нужно нещо ужасно... нетипично българско.

Нужно е колективно мозъчно усилие.

Нужно е всички, заедно, да си отворим очите и ушите за истинските, обективни факти и цифри. Да прогледнем отвъд евтините слогани, че „гората ще бъде изсечена“, а „Пирин планина ще бъде унищожена“. И след вдигането на мъглата, под ясното планинско слънце ще видим, че българският зимен туризъм и ски спорт ще разширят своята база, страната ни ще увеличи атрактивността си, а повечето приходи ще бъдат както за местното население, така и за държавата. Какво толкова лошо има в това?

 ФАКТИ, КОИТО ГОВОРЯТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ

  • По данни на Държавен горски фонд ски пистите в България се простират на едва 0,002% от целия горски фонд в държавата!
  • Ски-зоната заема едва около 2% от природен парк Пирин.
  • В световната практика за зимни спортове се ползват до 10% от защитените територии.
  • Изсичането на дървета с цел развитие на ски туризма е по-малко като обем в сравнение с планираната санитарна годишна сеч в планините. Тук дори не споменаваме бракониерската сеч!
  • Лифтовете са възможно най-екологичният вид транспорт; за построяването им се използват хеликоптери с цел минимална вреда върху природата. Няма вредни емисии и шум, както при автомобилите.
  • България – при 8 планински вериги с височина над 2000 м - развитието на зимните спортове изостава дори от... Чехия, където най-високият връх е 1602 м!

Един малко по-широк поглед към темата

Дори бърз преглед на достъпните статистики (дължина на пистите, брой лифтове, посещенията на туристи, обема на приходите и процент от БВП) ще покаже, че България е далеч назад не само след елитните алпийски държави като Австрия, Швейцария, Германия, Италия, Франция, но и зад Чехия и Словения. По тревожно обаче е това, което става около нас.

Съседите съвсем не спят

Обилната информация за НОВИ СКИ КУРОРТИ, които се строят усилено в Косово, Македония и Турция (където зад курорта Кайсери стоят 130 милиона долара държавна инвестиция!) продължава да ни показва очевадното – в съседните ни страни се надига реална конкуренция, която не спи, а само чака да стъпим накриво. Без да забравяме, че сръбски, хърватски и босненски ски курорти също могат да ни отнемат туристи (Загреб си е голям ски център, а Сараево е бивша зимна олимпийска столица).

Туризмът храни много хора, далеч извън курорта

Безспорен и доказан факт е, че туризмът е отрасъл, който влияе положително на много други сектори - транспорт, инфраструктура, хранителни стоки и напитки, строителство. Когато всички тези сектори са в криза, туризмът води раздвижване на пазара на труда, по-ниска безработица и много други позитивни ефекти.

„ВРЕДИТЕ“ ОТ РАЗШИРЯВАНЕТО НА СКИ ЗОНАТА – МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Под маската на безкористна грижа противниците на развитието на Банско като зимен курорт лансират  нападки и твърдения, които – меко казано – интерпретират крайно фриволно истината.


Пирин започва да прилича на паркинг...
ТОЧНО това ще се избегне с втория лифт – доказано най-екологичният планински транспорт. Сега хората се изкушават да се качат с кола до Бъндеришка поляна, за да не чакат на опашка, но хем горе няма достатъчно паркоместа, хем колите замърсяват въздуха в пъти повече! Вторият лифт означава ПО-МАЛКО КОЛИ В ПЛАНИНАТА.

Сезонът в България е много къс и няма смисъл да се строят нови съоръжения...

ИМЕННО защото сезонът е къс – трябва да се използва максимално, като се обслужат повече туристи в по-кратко време! Хората в тази индустрия заработват средствата си в рамките на 3-4 месеца. А вторият лифт дори няма да работи непрекъснато – той ще се пуска в пиковите моменти и така никога няма да има безкрайни, вбесяващи опашки.
Друга легенда гласи, че на Алпите можело да се строят лифтове и писти, защото планината е много по-висока и там нямало растителност, а само голи скали, съответно никой не е секъл дървета. Тук е по-ниско и има по-богата растителност, затова не може да се строи.

Абсолютно невярно! Да, в някои курорти в Алпите, където има глетчери (като Зьолден), ски зоната е изнесена много високо, отвъд гористия пояс, но във всички останали ски центрове – и в Австрия, и в Швейцария, и в Италия, и във Франция много често пистите минават през хубавите иглолистни гори и свършват в самото градче или селце. Просто сравнение на картите на няколко курорта показва колко малка е всъщност ски зоната в Банско и как пистите в цяла Европа минават през горите. Още по-ярко е сравнението с американските курорти в Колорадо. Но хората там имат разумна, балансирана концепция за развитие на зимния туризъм като национален приоритет, залесяват системно и берат плодовете на дългосрочните си инвестиции.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен