Римляните са принасяли жертва, уреждали са игри, гадаели са бъдещето

Сред земите на Южните славяни се носила легендата за раждането на младия Бог. Те също наричали върховното си божество от Небето - Бог. След приемането на християнството празникът Рождество Христово се идентифицира с народното наименование Божик - раждането на въплътения Бог Слово. Той астрономически съвпада с нарастването на слънчевия ден и раждането на новото Слънце.

Силно влияние са оказали върху празника и зимните дни на древния Рим. Другото наименование на Рождество Христово идва от януарските Календи - Сатурналиите 17-20 декември и Брумалиите 24 декември. "В чест на едни или други божества римляните са принасяли на тези дни жертва, уреждали са игри, разменяли са си дарове, устройвали са угощения, казвали са пожелания за щастие, гадаели са за това, което носи или трябва да бъде бъдещето".

Така независимо от езическия светоглед към християнския култ, дедите ни чрез празника Бъдни вечер и Коледа преследват обредно-магическото подсилване на плодородието, на здравето и всяко желано доволство, избягване нещастията и пропъждане на злите духове. И когато са сигурни, че магията е извършена добре, те с радост и чисто сърце се поздравяват с: Честито Рождество!