От години страната изпитва глад за професионалисти в сферата на здравеопазването

Дипломата за висше образование в България девалвира. Това е едно от заключенията на анализ за връзките между степента на образование и пазара на труда, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от Money.bg

Нивото на заетост сред висшистите в страната изостава в сравнение с останалите държави в Европа, а разликите стават още по-сериозни при групите в работоспособна възраст с други образователни степени. Друг подчертан структурен проблем е разминаването между търсенето на кадри и броят подготвяни от образователната система младежи в различните направления. Така например, съществува дефицит с тенденция на влошаване при информационните технологии, медицинските кадри и средните професионални специалисти.

Образованието играе централна роля в живота на всеки човек, която го подготвя за по-нататъшна професионална реализация. Знанията и придобитите умения в резултат от образованието са ключов фактор за интегриране или изключване от пазара на труда, т.е. те определят икономическия ефект от образованието върху пазара на труда. Връзките между образование и заетост са многопластови и по-високото образование невинаги е гаранция за (високоплатена) работа и по-висока производителност в икономиката.

Паралелният анализ на степените на образование и професионална квалификация на работоспособното население в страната, от една страна, и тенденциите на пазара на труда през последните години, от друга, води до няколко заключения. Едно от тях е наличието на ясна положителна връзка между степента на образование и заетостта - колкото по-квалифицирани са хората, толкова по-слабо усещат негативните ефекти от намалената икономическа активност след 2009 година. Тази връзка най-ясно се вижда при заетите със средно образование и придобита професионална квалификация. Коефициентът на заетост при тях е над този на заетите със средно образование и без професионална квалификация.

Коефициентът на заетост при хората със средно образование изостава както по отношение на заетите с висше образование в България, така и в сравнение със заетите със средно образование в други страни в Европа. Причина за сравнително по-слабото представяне в сравнение с другите страни може да се търси в ниското ниво на участие в образование през целия живот. Едва малко под 7% от хората със средно образование през 2013 г. се възползват от подобни възможности, което представлява най-ниският дял в Европа при средно ниво от 16%.

Коефициентът на заетост на хората с висше образование в България изостава леко в сравнение с нивата в останалите страни в Европа, но разликите са значително по-малки в сравнение с коефициентите на заетост при групите с различна образователна степен. Изоставането на коефициента на заетост при висшистите навежда на две заключения. Първо, качеството на висшето образование очевидно не гарантира заетост, т.е. дипломата за висше образование е с все по-ниска стойност („девалвира") и излъчва все по-слаб сигнал за качеството на работната сила. Второ, по-ниският коефициент на заетост при висшистите в сравнение с други страни показва, че настоящата структура на българската икономика не позволява да се използва пълния капацитет на завършилите висше образование поради разминаване между търсенето и предлагането на професионални умения. От тази гледна точка механичното увеличение на висшистите, без то да е съпроводено с промяна в профила им на обучение и пренасочване на част от младежите към средно професионално образование (при което има недостиг на кадри), така че да се намали разминаването между търсене и предлагане на професионални умения, няма да доведе до по-висока заетост при тях.

Разбивката на пазара на труда по квалификационни групи професии показва, че в периода 2009-2013 г. при всички групи с минимално изискване за образователна квалификация под средно образование се наблюдават спадове. Единственото изключение е персоналът, зает с услуги за населението. Един от всеки пет заети е в тази квалификационна група, като делът ѝ през 2013 г. е с 5,3 пр.п. по-висок в сравнение с 2008 година.

Увеличение се наблюдава и при аналитичните специалисти, които през 2013 г. представляват 15,6% от всички заети в страната. В периода 2008-2013 г. делът им нараства с 3,3 пр.п. Голяма част от тези специалисти са концентрирани в два сектора - здравеопазване и информационни и комуникационни услуги. Може да се очаква, че търсенето на специалисти в тези два сектора ще се увеличава предвид променящата се демографска структура на населението, която води до увеличено търсене на здравни и социални услуги, и все по-сериозното развитие на бранша на информационните и комуникационните технологии.

В същото време се очертава сериозен проблем при предлагането на съответните професионални умения за посрещане на повишеното търсене. От години страната изпитва глад за професионалисти в сферата на здравеопазването, тъй като има постоянен отлив на здравни работници от страната. Ако тези процеси продължат или дори се засилят предвид ескалиращите проблеми в сектора от последните две години, това може да създаде още по-голям дефицит на способни и образовани хора, които да отговорят на по-високото търсене на специалисти в здравеопазването.

Сходно е положението и по отношение на специалистите в сферата на информационните и комуникационните технологии, макар там проблемът да се корени и в недостатъчния интерес към специалностите, които могат да подготвят студентите за този тип работа. Въпреки че се наблюдава сериозно увеличение в абсолютния брой на завършилите математика и статистика, информатика, технически науки и технически професии в периода 2008-2013 г., делът им от всички завършили студенти се увеличава от 14% на 15%. С други думи увеличението се дължи в по-малка степен на растящ интерес към тези специалности и в по-голяма - на цялостното увеличение на завършилите висше образование.