Те притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет

Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни. По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.

Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет. Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9 800 вид, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в екваториалните гори. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида. В момента около 1 200 вида птици са застрашени от изчезване.

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8°C и 45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити. Размерите им са разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 g при дължина на тялото 2,8 cm и размах на крилете 6 cm, и се стигне до щрауса с неговите до 200 kg и дължина на тялото 2,6 m, и странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 m. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар.

Източник: bg.wikipedia.org