Парламентът се състои от 240 народни представители, които се избират за 4 години

Според Конституцията на страната България е република с парламентарно управление. Народното събрание се състои от 240 народни представители, които се избират за срок от четири години.
За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Народното събрание на страната приема, изменя, допълва и отменя законите, както и приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му. Парламентът установява данъците и определя размера на държавните данъци.
Парламентът насрочва избори за президент на страната. Той приема и решение за провеждане на национален референдум.
Народното събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - правителството. Също така извършва промени в правителството по предложение на премиера; създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя.
Парламентът избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон. Народното събрание избира Сметна палата. Депутатите избират и омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на хората.

Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. То решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир. Също така разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Парламентът е органът, който обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет.

Парламентът учредява ордени и медали и определя официалните празници. Депутатите изслушват и приемат годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи, както и доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: имат политически или военен характер; се отнасят до участието на Република България в международни организации; предвиждат коригиране на границата на Република България; съдържат финансови задължения за държавата;. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове; се отнасят до основните права на човека; се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; изрично предвиждат ратификация; предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от конституцията.
Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

Народното събрание приема закони и решения, които са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите. То също така приема декларации и обръщения.
Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания, като по изключение се допуска те да са в едно заседание. Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.

Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Когато Народното събрание гласува недоверие на премиера или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството. Ако при гласуването няма подкрепа от необходимия брой народни представители, то предложение за вот на недоверие не може да се прави в следващите шест месеца.
Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.