Дневниците на една плевенчанка в Германия

Очаквайте всяка неделя в "ПлевенУтре" - приключенията на Вероника в Германия

"ПлевенУтре" започва една любопитна поредица. Наскоро стана ясно, че градът ни продължава да се стопява и младите хора все по-осезаемо избират развитие другаде. В "Дневниците на една плевенчанка в Германия" ще ви представим Вероника Илиева. Чаровната красавица, която повече от година живее на немска земя, откликна на предложението ни и занапред ще ви разказваме за живота й в Германия. Чрез поредицата ще търсим обективното и същевременно критично отношение на един млад човек към немската и българската действителност. Такава, каквато той я вижда.

"Преди да започна, нека се представя. Аз съм Вероника Илиева от град Плевен, през октомври ще навърша 20 години. През 2013-та завърших СОУ "Иван Вазов", а дни след това се озовах в Германия. Как и защо? Ще кажа само, че беше по любов.. По нататък може и да ви разкажа повече подробности.
И така, моят живот започна в град Майнц. Изключително красив и бликащ от живот град, което за съжаление вече не мога да кажа за Плевен. Ако тръгна да сравнявам, ще има доста да попиша, затова по добре да пропусна. Първите ми впечатления бяха от чистотата и реда. Друго, което много ми хареса е, че си пазят и поддържат природата, дори се усеща разликата във въздуха, когато дишаш. А който пък е казал, че германците са студени, явно той самият е бил консервативен към тях. Аз такова нещо не мога да заявя. Изключително мили и услужливи хора са. Нямаше сутрин, в която след като излезна някой на улицата да не ме поздрави и да се усмихне. Това ми помогна много в началото, за да се аклиматизирам по-бързо и да не изпитвам притеснения.
В едно от любимите ми неща бързо се превърнаха така наречените "Фестове", чрез които немците са съхранили културата си. Млади и стари се събират на едно място, и има толкова много развлечения по един различен и културен начин. Подобна гледка винаги ме кара да се усмихвам и гледам да съм част от нея.
Ако си достатъчно умен ще оцениш живота тук и няма да тъжиш за безкрайните дискотеки и кръчми, интриги и намусени физиономи, които само гледат през теб. И тук можеш да се забавляваш, дори в пъти по добре, защото можеш да бъдеш такъв какъвто си, без пропуканата ти маска от лъжливи усмивки. Не казвам, че не съм щастлива като се прибирам в Плевен, но за не повече от 2 седмици... защото разликата е осезаема и простотията, която те залива, е неудържима.
Сега не живея в Майнц, а в едно малко и красиво градче в непосредствена близост до Франкфурт на Майн(който е най-големият град в провинция Хесен и петият по големина град в Германия след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн). Работя като бавачка. Изключително щастлива съм от работата си. Тук видях и опознах различни хора за отрицателно време. Имах и продължавам да имам страхотни преживявания, но за тях и всичко останало - ще разберете тепърва.

Oчаквайте продължение...



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов