„С професионалисти като Максим Горанов се работи лесно“, споделя звездата на „Меджик мюзик“ – Плевен от 90-те в интервю за „ПлевенУтре“

Продължаваме да ви припомняме за звездите на плевенската музикална компания „Меджик мюзик“ от 90-те години. Певицата Каролина е сред пионерките на българския попфолк. От години тя не е активна на сцената, тъй като живее в Гърция, но следи изкъсо всичко случващо се в България.  Изпълнителката на „Плаче моето сърце”, „На битака“, „Инструктор“, „Къса се сърцето“, „Далече си" и др. е известна и със своя син - Никсън, който бе наш герой миналата седмица. Какво се случва с Карлоина, научаваме от нея самата в ексклузивно интервю за „ПлевенУтре”.

Кaролина, какво се случва с теб през последните 10-15 години? Намираме те в Гърция.

Повече от 10 години живея и работя в Гърция, да. Първоначално дойдох на екскурзия и по стечение на обстоятелствата ми предложиха да пея в българо-гръцко заведение и взех решение да остана. Така и до днес продължавам да пея. Паралелно с изявите на сцена имах две заведения, с които приключих преди близо 2 години, когато катастрофирах с мотор. Потроших се и се наложи да ме лекуват около 4 месеца - счупвания, операции и т.н. Невъзможно беше да задържа бизнеса, но здраве да е... В момента открих фризьорско студио в центъра на Атина, а съпругът ми има таверна. Синовете ми са близо до мен, снаха ми и малкият ми внук Даниел също са с нас.

Разкажи повече за себе си и първите си стъпки в музиката? Как навлезе в попфолка?

Ще дам дежурния отговор на този въпрос, че пея от ранна детска възраст, но е така. Прадядо ми е бил цигулар, всички пеят… музикално семейство с две думи. От родата на покойният ми съпруг също всички пеят и свирят на китара, аз също от малка свирех по серенадите, които правехме нощем на учителите си. Професионално с оркестър пея от 20 годишна възраст - по сватби, партита, ресторанти и пр. Бях на 22, когато популярните тогава Кънчо Митев и Димчо Делев ме намериха в родния ми Асеновград. Срещнахме се в съседското кафене и ми предложиха кариера, но тогава малкият ми син Васко беше бебе и се наложи да откажа, за което и до днес съжалявам. Няма да забравя, Кънчо ми каза: "Веднъж птиченцето каца на рамото, ако го изгониш – грешиш”. И се оказа прав. Ако не се лъжа по онова време беше само Тони Дачева от нашият жанр... И така… Сгреших... След около 10 години се срещнах с продуцентите на "Меджик Мюзик" в студиото на големия Максим Горанов. Веднага се включих в записа на песен на Краси Христов от Плевен и оттам насетне сключихме договор и заработихме.    

Беше част от „Меджик мюзик”. Какво се случи с компанията и изпълнителите й? Безспорно бяхте достойна конкуренция на "Пайнер".

За МК "Меджик-мюзик" ще започна и завърша с едно изречение: млади продуценти, недостатъчно подготвени да ръководят музикална компания и това пролича впоследствие за жалост. Изпълнителите - всички бяхме рутинирани певци, а не просто кукли и манекени, можеше да продължим успешно, просто се нуждаехме от малко повече реклама, но... така е трябвало да стане.   

Легенда като Максим Горанов беше сред движещите мотори на „Меджик мюзик”. Как се работи с него и как той гледаше на попфолка?

За Максим бих казала най-добрите думи - възпитан, образован, добър човек и незаменим музикант, тон-режисьор, композитор и т.н. С професионалисти като него -лесно се работи! Не съм забелязала да има по-специално отношение към поп-фолка, добро или лошо. Предполагам, че дели музиката на добро или лошо изпълнение, мисля че слуша всички стилове хубава музика, така предполагам.

Как ти се вижда днешния попфолк в сравнение с преди 10-15 години?

Днешният поп-фолк и този преди години се различава, тъй като тогава не можеше да намериш някой баровец, който да ти плати студио и клип на една песен и хоп - "певица-звезда". Нямаше такива филми, ние не сме дали нито лев за песен или клип, всичко това беше грижа на музикалната компания. Бяхме малко изпълнители, пеехме на живо, всички имахме стаж поне 10 години, не ни ловяха от улиците и айде.... на голямата сцена. Беше по-хубав животът, хората по-спокойни, по-добри. Днес също има добри изпълнители, но не всички, разбира се. Далеч съм от мисълта да коментирам таланта на колегите си, за мен щом един певец има публика и сценични изяви, значи заслужава уважение.

Защо вашите песни, на по-старото поколение певци, и до ден-днешен се пеят и някакси са останали във времето, докато актуалните към днес имена все по-трудно оставят нещо след себе си и се получава някакво текучество на еднодневни хитове?

Искрено се радвам, че наистина нашите песни се слушат оше и не само в България, може би са хубави.(смее се) Минути за реклама, но вярно е така! Днешните изпълнители издават промишлени количества песни, докато наложат стария си продукт - пръква се нов и така доста добри песни остават незабелязани. Пазара е пренаситен, а и певците никак не са малко, знам ли?! Нещо трябва да се промени - към добро! Не зная за еднодневните хитове какво да кажа, но ми се иска да попитам защо са толкова еднакви визуално певиците? И не само те, а и обикновените тийнейджърки, разхождайки се в независимо кои град в България забелязах че всички дами приличаха на "пайнерки", както им казват. От една страна се радвам, че българките са доста поддържани жени, но тази еднотипност в Гърция я няма, и по-добре. Тук, в Гърция, известните личности се отличават със своя стил, никой не подражава на другия - това ме кефи максимално. Пеят на голямата сцена докато се чувстват добре здравословно, независимо от възрастта. Силиконът им е нещо чуждо и никак не е задължителен, извън сцената са обикновени хора, радващи се на това което са, с което ги е дарила природата. Старостта не е порок за известните, просто се цени таланта им. Певци и албуми на килограм тук не се издават!

Какво мислиш за Азис, който в последните десетина години се олицетворява от всички като лицето на чалгата у нас?

Aзис?! Това е явление, страхотен глас, неповторимо излъчване и сценично присъствие, не може да се опише с думи артиста Азис. Спомням си една случка с Васко. Аз бях в офиса на „Меджик мюзик” и се появи Азис с дънки, къдрава коса на кичури и синтезатор на рамото. Служителят Генов от „Меджик” ме запозна с него, доколкото разбрах тогава е искал да стане част от музикалната компания, но нешо не се разбраха с продуцентите, за което може би и до днес съжаляват, знам ли. Аз съжалявам.....Може би не са го взели на сериозно. Достатъчно за Азис, че се отнесох и за него мога да напиша книга и то само добри неща, той ми е слабост. Даже, ако се приберем скоро ще се свържа с него и ще му предложа песен, която да изпеят с Никсъна. Наистина много се радвам на този уникален глас и талант.

Мислила ли си за завръщане на професионално ниво, да записваш нови песни…?

За завръшане не съм се замисляла, а и доста пораснах за БГ сцените, там се котират до 20 годишни(смее се). Шегувам се, но има нещо такова! А сега сериозно - не съм прекъсвала професионалното си развитие, години наред се радвам на много фенове тук, за което им благодаря. Наскоро записвах в студио с един гръцки колега, но не самостоятелна песен, а вокал, справих се блестящо мисля, поне така ми казват всички, а и аз чувам добре. Не ми липсва самочувствие, както разбирате. Имам готов албум за Никсън, но кога ще бъде факт - ще реши семейния съвет – мешарето(смее се) Нали ни спрягат за роми?! Да се върнем на темата - не е невъзможно да запишем нещо в родината си заради феновете, които продължават да ни обичат.

Как решихте да лансирате и Никсън като певец? Безспорно пробивът му си остава уникален. Толкова млад изпълнител да се превърне за отрицателно време в звезда!

Не съм решавала, при нас нещата просто се случват, щом реши "шефа отгоре" - така наричам моя Бог. Никсън пее от 3 годишен - сериозно, не се шегувам, а за кариерата - не сме го планували. Продуцентите ми го чуха на живо и ми предложиха да запише един сингъл. След записа беше бум! Жестоко търсене на албум, който отработихме буквално за броени дни, а записът траеше една нощ в студиото на Максим Горанов. Наистина уникален пробив и незабравими тийнейджърски хитове. Радвам се, че дори след 10-годишно отсъствие феновете не са го забравили, а и медиите също.