Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска

Само на 6 км от границата с Румъния се намира една от най-красивите защитени местности на България – Дуранкулашкото езеро, предаде БГНЕС.

 Езерото представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия. В югозападната му част се намират два острова. В езерото са установени 244 вида птици, 67 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се птици 123 са с европейско природозащитно значение.

Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата и световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера. По този начин те се превръщат в най-значимите влажни зони в света.

 Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. В езерото през зимата има големи струпвания и на зеленоглавата патица. В Дуранкулашкото езеро се обитава от 17 вида риби, 4 от тях са световнозастрашени видове. Тук е единственото съвременно находище на дивия шаран в България.

 През 1975 г. на Големия остров, в западния край на Дуранкулашкото езеро, започват археологически разкопки на селищна могила от каменно-медната епоха. Проучванията продължават над 30 години. При тях почти изцяло са изследвани старобългарското селище от 9-11 век, тракийското селище от 13-12 век пр.Хр. Тук е открит и античен храм на тракийската Велика богиня-майка Кибела от края на 4-1 век пр.Хр. Той е изграден в карстова пещера в началото на Елинистическата епоха. Тук са открити и първите праисторически гробове.