КНСБ: Няма информация за програмите за заетост

Българските университети масово бълват висшисти с икономически и бизнес специалности, докато предприятията изпитват глад за инженери. С този пример експертът в Българската стопанска камара Томчо Томов илюстрира задълбочаващото се разминаване между кадрите, които произвеждат средните и висшите училища и потребностите на икономиката. “Изводът, че образованието създава безработни, колкото и да е неприятен, е верен”, каза вчера Томов на дискусия за младежката безработица, организирана от в. “Труд”.

В дебата участваха изпълнителният директор на Агенцията по заетостта и представители на работодателски и синдикални организации и на Националния младежки форум.

Учи, за да не работиш

Повишава се делът на младежите с висше образование, които са безработни, което още веднъж показва, че то не отговаря на структурата на икономиката, допълни Томов. Мисленето на част от младите хора също е част от проблема: “Постъпват в университет, за да получат диплома, без да ги интересува какви знания и умения ще получат и къде могат да се реализират, след като завършат. А работодателите гледат все повече не толкова документите, а какво можеш да вършиш”, каза Томов.

Пример - в последните години има бягство от специалностите, за които се кандидатства с математиката, а пазарът на труда има нужда точно от технически кадри. “Това показва липсата на кариерно консултиране, което трябва да започва още в ранните класове на средното училище. За съжаление по този въпрос у нас много се говори, но нищо не се прави”, е изводът на експерта.

Всичко това дава следната, грубо обобщена картина на профила на работещия млад - намира си работа основно в търговията, услугите, IТ сектора и строителството, а най-разпространените професии са продавачка и охранител.

Хора без работа има,хора за работа няма

Проблем на пазара на труда е не само сгрешената структура на образованието, но и качеството на знанията и уменията, които учениците и студентите получават. Пример за това е парадоксът, че 57% от фирмите търсят младежи със средно образование, а близо 40% от регистрираните безработни млади хора в бюрата по труда са именно със средно общо или професионално образование.

Заради това въпреки високата безработица българските фирми масово не могат да намерят подходящи кадри, твърдят от работодателските организации. “Да не се заблуждаваме, че дуалното образование е панацея. Трябва да се реши въпросът със защитените професии (към които няма интерес от младите, но се търсят в икономиката - б.р.), защото иначе нашето професионално образование ще продължи да готви хора, за които няма реализация”, предупреди Илия Келешев, председател на Българската камара по машиностроене.

Проблемът с образованието беше посочен и от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. Статистиката на институцията показва, че всеки трети младеж (до 29 години) е учил в най-добрия случай до четвърти клас.

“Икономиката не се нуждае само от квалифицирани работници, но липсата на образование намалява алтернативата за заетост и шансовете за професионално развитие”, каза Ангелов.

Зависимост от готовите пари

Шефът на Агенцията по заетостта отбеляза, че програмите за субсидирана заетост имат “краткосрочен ефект” и “не могат да се преборят с безработицата”. “Тези мерки са много скъпи, а ефектът им е краткотраен. Освен това чрез тях се създава зависимост. Безработните ги очакват, защото им гарантират доход и не толкова високи очаквания от работодателя. Работодателите също разчитат на тях, за да намаляват разходите си за труд”, каза Ангелов.

Работещата формула според него е - държавните мерки да се насочват към определени икономически сектори и определени населени места, за да ги подкрепят в момент на сериозна криза или да решат конкретен проблем.

За решението на проблема с безработицата е необходима система за проучване на потребността от работна сила, посочиха експертите. “Има нови специалности, търсенето на които се засилва, а образователната система не ги създава”, каза Мария Темелкова, мениджър в компанията за подбор на кадри “Менпауър”. И даде пример със засиления глад на кадри за логистиката, включително в сектор като енергетиката, които не се подготвят от българската образователна система.

Бизнесът също е в дълг към пазара на труда - фирмите нямат фондове за обучение на служителите си, отбелязаха от синдикатите. Колко предприятия работят с машини отпреди десетилетия, попита Диана Найденова от КНСБ. Малко компании информират учениците и студентите за работните места и имат стажантски програми, добави Емил Димитров, конфедерален секретар на КТ “Подкрепа”.

За служба се разчита на връзки
За да намериш работа, поискай жокер от роднина или приятел. На тази рецепта залагат над 70% от младежите, които се опитват да намерят работа.

Едва около половината полагат усилия да се свържат директно с работодател, показва проучване на Българската стопанска камара.

Само една трета от младежите активно проучват обявите в интернет. Данните показват, че трябва да се подобри културата на търсене на работа, коментира Томчо Томов от БСК. Проблем е и самооценката на младите.

“Младежите отиват и питат колко пари ще получават. Ако заплатата не ги удовлетворява, си хващат шапката и заминават”, каза Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене.

КНСБ: Няма информация за програмите за заетост

Младите българи масово не са запознати с възможностите за заетост и обучение, които им дават мерките по т.нар. младежка гаранция. Това показват предварителните данни от изследване на КНСБ.

Инициативата младежка гаранция е на Европейската комисия. Целта ѝ е държавата да предложи на всеки младеж (до 24 години) работа или възможност да продължи образованието си не по-късно от 4 месеца след дипломирането. За тази цел България ще получи 110 млн. евро от ЕС. Парите трябва да се използват през 2014 и 2015 г.

Младежите не знаят как да се възползват от услугите, които им се предоставят, каза Росица Антова от КНСБ. Причината е, че институциите не правят достатъчно за популяризирането им, добави Диана Найденова от синдиката. Според нея официалните данни за младежката безработица не са реални, защото “повече от 50% от младите не се регистрират в бюро по труда”.

“От миналата година имаме национален план за действие, но все още не сме подготвени за старта на младежката гаранция”, каза зам.-председателят на Националния младежки форум Лора Любенова. Тя призова институциите да кажат и какво правят за децата, които отпадат рано от училище.

Първите мерки по младежката гаранция започват през есента, отговори шефът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов и покани представителите на младежките организации на предварителна среща.

Оголва се цял бранш

Професионалното образование в машиностроенето през последните 7-8 години се ликвидира. Затова отрасълът страда от остър недостиг на работници, алармира председателят на браншовата камара Илия Келешев. Трябва като Диоген да търсим със свещ в кои училища се изучават специалности, свързани с машиностроенето. Вместо това се създават специалности, които звучат добре, но завършилите ги не намират работа, каза Келешев.

Той разкритикува държавата, че не прави нищо, за да приведе образователната система към потребностите на производството. Ако продължаваме така скоро ще трябва да разкриваме закрити специалности, добави Келешев.

Над 36 000 души са започнали работа
Над 36 000 младежи до 29 години са започнали работа за първите седем месеца на тази година. Това съобщи изп. директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. “Положителна тенденция е, че все повече младежи започват работа при работодател от реалната икономика”, каза той.

Над 27 000 от младите, започнали работа, са били наети в реалния сектор. Останалите около 9000 души са започнали да се трудят по програми за субсидирана заетост, финансирани със евросредства или с пари от националния бюджет.

Проучване на Агенцията по заетостта показва, че 89% от работодателите нямат изискване кандидатите за работа да имат предходен стаж. За 11% това е задължително условие. През последната година младежката безработица в България е намаляла от 25,5% на 23,2%, каза Ангелов, цитирайки Евростат. Младежите без работа са намалели двойно в София. По-малко са още в Перник, Варна, Ямбол и Кюстендил.