Всеки треньор си работи по неговото виждане, разкри бившият вратар Лъчезар Димов, работещ от 2 години в школата на Кьолн

Лъчезар Димов изкара 1 месец на стаж в школата на Ботев. Роденият през 1993 година специалист работи от 2 години в школата на немския отбор Кьолн. Освен това, в момента Димов учи в немския спортен университет, а целта му е догодина да запише магистратура по специалността "спортен учен".

Ето какво сподели бившият вратар пред клубния сайт на "канарчетата" относно методиките на работа в двете школи, както и цялостното му сравнение между българския и немския футбол.

"За начало трябва да направим уточнението, че в Германия има 80 милиона жители, докато в България са само 8 или с други думи изборът на футболисти като качества е много по-голям. В България е много по-трудно да излизат таланти в сравнение с Германия. Като методика има още какво да се желае. В Германия разликата е, че футболният съюз отпуска средства за базите, методиката и начините на работата. Сертифицират дадената академия от 1 до 3 звезди и в зависимост от начина на работа ги финансират."

"По мое мнение в школата на „Ботев“ всеки треньор работи по неговото виждане, а няма точно зададена методика. Всеки треньор начертава пътя, по който талантите да стигнат до мъжкия отбор. В Германия има ясна методика, която е в седмични и месечни цикли, по която трябва да се работи."

"Разликата като развитие, в сравнение между България е Германия, е поне 2 години в полза на немците. Тези футболисти, които са 2004 и 2005 година, в България тепърва навлизат във футбола, докато в Германия те вече са далеч по-напред. Възможно е тези деца да разберат дадени указания, но тук се набляга повече на игри и удоволствие, което за мен е нещо лошо. В Германия също има удоволствие в тренировките, то е напълно задължително, но се постига по друг начин."

"В тренировките тук въведох една новост - задавам елементарни математически въпроси по време на тренировките. В Германия също използвам метода с математическите въпроси. Това е добра възможност да задържаш вниманието на децата и да ги държиш концентрирани. Те обичат да се надпреварват, да има нещо, което да ги мотивира и нахъсва. Когато им дадеш задача всеки се опитва да отговори първи, да е най-бързият, най-умният. Когато отговарят бавно – те не са концентрирани. В началото децата не го разбраха това, но с течение на времето свикнаха и вниманието вече им е на много по-високо ниво. Забелязвам, че има повече мотивация и желание за тренировка."

"Постоянно им задавам въпроси за играта, а не да изпълняват указанията чисто механично. Важно е сами да стигнат до отговорите защо правят дадено нещо, а не просто да им се каже и да го изпълнят. Трябва те самите да осмислят нещата, които изпълняват. Това е много важно. Прави ми впечатление, че когато ги питам защо правят дадено нещо, някои дори ми отговарят, че не знаят. Едно дете винаги иска да чуе „Браво“, „Страхотен си“, за да може да се мотивира допълнително, да дойде с желание и на следващата тренировка."

"Специално в моя отбор в Германия няма ясно изразени позиции на терена и децата постоянно сменят постовете си. Рядко се използва думата „защитник“, когато им обясняваме кой къде трябва да играе. Вратарите също се въртят, едва в 1-2 тренировки от седмицата стои по време на цялата тренировка под рамката. Когато в някой мач водим с огромна разлика дори вратарите на полувремето стават полеви футболисти."

"Базата в „Коматево“ ми направи голямо впечатление и ми прави удоволствие да работя при тези условия. Като терени, подготовка, екипировка, всички тези неща са повече от добре. Поради тази причина всеки ден работих с по 5 набора, а не с по 1. Всичко е на гъсто в базата, можеш да осъществиш контакт с абсолютно всеки и това е много хубаво нещо.

Страхотно впечатление ми направи цялостната обстановка в клуба и връзката с мъжкия отбор. Ако бях юноша това щеше да е нещо невероятно за мен, постоянно да имам допир до представителния отбор. Особено тези деца, които са в пансиона, те обядват с мъжете, стоят на съседни маси, футболистите им подаряват обувки, подават им ръка, това е нещо уникално."

"Когато бях юноша не съм се замислял за работата на треньорите и не съм контактувал с тях, но сега виждам, че като умения треньорите са доста по-напред. Спомням си, че когато бяхме малки, просто ни се хвърляше една топка и правихме игри, докато сега треньорите са доста по-добри."

"По-сериозно впечатление от по-малките ми направи набор 2003. Като цяло чисто технически са доста напред. Като ред и построяване са доста добри, има още какво да се работи, но много ми хареса отборът. Най-приятно ми беше да работя с отбора до 21 години, там имаше доста настроение, момчетата са доста добронамерени и има колектив. Разбира се, другите набори не са по-зле и също ми бе приятно да работя с тях."