Пшеницата тъпкана с пестициди, за да издържи в лошото време

Ще ядем отровен хляб от тази есен. За да оцелее реколтата от пшеница, земеделците са ползвали двойно, дори тройно повече препарати. Още от пролетта е започнала агресивната обработка с пестициди, разкриват агрономи. Почти цялата реколта вече е прибрана и предварителните данни показват, че няма съществена разлика в добива в сравнение с миналите години, пише "Всеки ден".

 „Резултатите са по-ниски от очакваните в началото на годината - средно по 470 кг жито на декар, но като се има предвид лошото време, са направо рекордни", отбелязват специалистите. Атаките върху зърното започнаха още пролетта. Обилните валежи изправиха на нокти земеделците, тъй като имаше опасност реколтата да изгние. Още тогава се изсипаха тонове пестициди срещу гъбични заболявания. После серията от проливни дъждове в цялата страна прекъсваше грижата за посевите многократно и налагаше пръскането с още повече химикали, не крият производителите. „Нямаше как да го избегнем, и без дъждовете има достатъчно вредители, а сега беше въпрос на оцеляване", оправдават се земеделците. До последно не се знаеше ще има ли реколта тази година, или почти всичко ще изгние.

 Въпреки че спасяват растенията от сигурна смърт, препаратите отравят почвата и част от тях се наслагват в самите зърна, от които после се прави брашното и съответно хлябът. Макар и производителите да твърдят, че пестицидите са напълно безвредни, факт е, че се наслагват в човешките клетки и причиняват куп болести. Най-уязвими са децата, тъй като организмът им още не е развит. Тялото им в по-малка степен може да неутрализира вредните вещества и това увеличава рисковете за здравето им. Има изследвания, според които дори при възрастни хора пестицидите могат да причинят рак.

 Освен здравословния фактор препаратите увеличават и себестойността на житото и другите зърнени храни. Това означава, че производителите са вложили много повече средства за отглеждането на реколтата. В същото време цената на пшеницата в световен мащаб е паднала в сравнение с миналата година. Някои агрономи дори твърдят, че като калкулират разходите, нямат никаква печалба или е нищожна. „Цяла година работихме за жълти стотинки, дадохме милиони, за да опазим зърното, а сега ще го изкупят на безценица", оплакват се стопаните.