Държавното обвинение отрече да са лансирали версията за изнасянето на пари с чували, уточнявайки, че тя била заявена от БНБ

Съдът реши да остави главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кичукова с непроменени мерки „задържане под стража".

Това става ясно след деветчасово заседание на СГС по делото за четиримата задържани за изнасяне на близо 206 милиона лева от Корпоративна търговска банка (КТБ).

Припомняме, четирима души бяха задържани за изнасянето на изнесените чували с близо 206 милиона от Корпоративна търговска банка (КТБ), ден преди банката да бъде поставена под специален надзор. Софийската градска прокуратура измени обвинението, като го е преквалифицирала. Тя е установила, че парите не са били изнесени на куп с чували в продължение на една нощ, а посредством преводи в период около 3 години.

Стана ясно, че по-голямата част от парите, 157 милиона лева, е изчезнала в периода декември 2011, и по-скоро между Коледа и Нова година на 2011 година.

Стана ясно също така, че са били направени опити за прикриване на изчезналите пари чрез отпускане на кредити, които обаче са били фиктивни за различни фирми.

В този период от три години са направени два одита на БНБ, които обаче не са установили липсата на тези средства. Това не бе разисквано подробно от прокуратурата тъй като не е предмет на това съдебно заседание.

Мярката за неотклонение на главния счетоводител Мария Димова от „задържане по стража" беше променена на „домашен арест", тъй като по-рано в заседанието нейният защитник представи медицински документи, че тя страда от тежко онкологично заболяване, което не позволява нейното оставане в ареста.

Мярката на обвиняемия Орлин Русев, изпълнителен директор на КТБ, беше променена от „задържане под стража" на гаранция от сумата от 10 хиляди лева.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, като заседанието по делото е насрочено за 22 юли от 10 часа.

Главният касиер Маргарита Петрова е имала физически достъп до парите в касата на банката и именно тя е съхранявала ключа. Съдът реши, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че са извършени обективни и субективни действия по присвояване на парите.

За другия основен обвиняем - Орлин Русев съдът реши, че вината му е в по-малка степен от тази, която прокуратурата определи. Според съда за него има данни, че е извършил документно престъпление, но липсват данни, че е участвал в длъжностното присвояване. Защитата на Русев - адв. Янчо Янков  обясни, че за да има длъжностно присвояване, относно Закона за платежните услуги има 2 начина. Първият вариант е с изпълнение на платежно нареждане на банката, като чрез трансфер на пари се обогатява Цветан Василев или се обогатяват самите обвиняеми. По думите му обаче няма твърдения в тази насока. Вторият вариант е изтегляне в брой на каса  или чрез незаконосъобразно опериране на средства чрез лице, което ги е получило, което също липсва като информация.

Прокуратурата обаче твърди, че теглене на каса е извършена, но не е ясно за чия печалба. Въпросът е дали тези средства са преминали към трето лице или при някой от обвиняемите. Изнасяне на пари с чували, на която и да е дата, не се вижда от записите на камерите, обясни адв. Янков. Отчетите на международните одитори също не сочели за установени нарушения.

Съдът констатира, че всички банкови операции се контролират от главния счетоводител и зам.-главния счетоводител. Тези задължения са били на зам.- главния счетоводител на КТБ Борислава Тренева-Кичукова и на главния счетоводител Мария Димова.

Според Съдия Пенка Велинова са налице косвени доказателства, че двете служителки на банката на Цветан Василев са извършили престъплението длъжностно присвояване като помагачи.

Защитата на Мария Димова, адв. Христина Богданова, заяви, че в прокурорското обвинение липсва яснота относно механизма на деянието. Освен това престъплението е представено в твърде общ период от време. Тя бе категорична, че не може да се приеме твърдението, че обвиняемите са извършили престъплението, само защото двама свидетели го твърдят.

Всички адвокати, включително Христо Ботев, който е защитник на Борислава Кичукова, се обединиха около тезата, че не е налице обосновано предположение за извършеното престъпление.

„Абсолютно е невъзможно да се изнесе такава сума пари, при положение, че има постоянен контрол от БНБ - постоянно текат ревизии и одити", категорично заяви пред журналисти адв. Ботев. Попитан, дали БНБ контролира КТБ за това, какви кредити дава и на кого ги дава, адвокатът не можа да отговори. Той обаче обясни, че банката има задължение ежеседмично да изпраща отчети на БНБ за дейността си.

Според обвинителния акт четиримата задържани изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев, главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Кючукова са присвоили за себе си 206 млн лева.

Ботев подчерта, че не може да се гледа банково дело без експертиза и обвинението да се крепи на показанията на свидетели.

Адвокат Татяна Дончева, защитник на главния касиер Маргарита Петрова се възмути и от заявената писмено теза на прокуратурата, че постановените 72 часа не подлежат на съдебен контрол. Така Петрова била задържана петък, а едва на другия ден е било обявено, че нейната 72 -часова мярка започва да тече, което не е редно. По думите й прокуратурата от известно време се опитвала да въведе практиката, че 72-часовото задържане на българските граждани не подлежи на контрол. Това обаче влиза в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека и с българското законодателство. На практика се получава, че прокуратурата задържа един човек, без да знае в какво да го обвини, но същевременно не го пуска.

Освен това, пред журналисти Дончева уточни, че обвиняемите не са от кредитния отдел и нямат никаква връзка с отпускането на кредит. Тя изтъкна още, че кредитите не се получават от главната каса, а от фронт офиса на банката.

В крайна сметка стана ясно, че по делото, нито има данни за липсата на подобна сума от банката, нито има данни за присвояване. Установено е обаче, че на 19 юни от фирмата мажоритарен акционер в банката - Бромак ЕООД, собственост на Цветан Василев, е изтеглила на каса сумата от 206 млн. лв. Според държавното обвинение подобна транзакция не е осъществена, а е била симулирана, за да се прикрият липси в трезора на банката. Обвиняемите са извършили действия, с които са симулирали тази транзакция, която била оформена като заем от КТБ до Бромак, като впоследствие в него встъпили и други дружества, сред които и БТК.

Съдът отправи критика към прокуратурата за това, че не е приложила счетоводна експертиза. По-рано държавното обвинение обясни, че за този кратък период не е имало време за изготвянето на такава експертиза. Според съда, щом има данни, че от банката са били присвоявани средства, то би трябвало да има данни и, че и Цветан Василев е извършил престъпление. Той обаче не е обвинявам по настоящето производство.

Междувременно, докато течеше самото заседание, държавното обвинение отрече да са лансирали версията за изнасянето на пари с чували, уточнявайки, че тя била заявена от БНБ.

След като прокурорът Иван Гешев първоначално отказа да дава изявления пред журналисти, след края на среднощното заседание той заяви, че държавното обвинение по-скоро вярва, че присвояването е било в полза на други лица. Попитан възможно ли е Цветан Василев да стане обвиняем, той отговори: "Всичко е възможно на този свят".