Избрани Новини
Най-великите открития, направени под влиянието на наркотици
05-07-2014, 15:31
Автор:BulgariaUtre
Още по Темата:Да спиш под звездите! (Галерия)
13 са най-красивите вагини в света (снимки)
Девствените места на Земята (снимки)
Шокиращата промяна при тези породи кучета (снимки)
Комунизъм в действие: С десет човешки сили на нивата! (снимки)
"Семейството" на Денис Родман с къща край Пловдив (СНИМКИ)
Униформени свалиха пагоните за 1 ден, смениха работата със спорт(снимки)
Метеорологични аномалии, засвидетелствани от учените (снимки)
Охранители гониха …врабче (снимки)
Пуснаха непоказвани снимки на принцеса Даяна по бански
Повярвай на очите си! Това не е фотошоп (галерия)
Кой не обича котките? - Галерия
Къща-подарък за многодетна фамилия (ГАЛЕРИЯ)
Само това остана от Мерцедес-а на адвокат Колев (ГАЛЕРИЯ)
Ледена почивка в жегите (снимки)
Искате да се сбъднат желанията ви, посетете тези места в България (снимки)
От небето, с любов... (Галерия)
Винъс-котката с две лица (Галерия)
Няма такива идиоти... Част 1-ва (галерия)
Няма такива идиоти... Част 2-ра (галерия)
Преди полета си Док взема ЛСД, знаейки, че наркотикът ще го хване
В бейзбола, „ноу хитър“ (англ. – no hitter) е игра, в която единият отбор не успява да направи нито един удар. Това означава, че питчърът на другия отбор трябва да играе толкова безгрешно, че нито един от батерите да не успее да удари негова топка. Американската бейзболна лига (Мейджър лийг бейзбол) е създадена през 1875 г. и за 139-те години от съществуването си, за стотиците хиляди срещи, са отбелязани само 285 „ноу хитъра“.
Когато на 12 юни 1970 г., Док Елис излиза на бейзболния стадион в Сан Диего, той няма идея, че ще направи перфектна игра, а паметния ден не си спомня много добре, защото преди срещата изяжда доза ЛСД, достатъчно голяма да стопи очилата на Джон Ленън.
Перфектната игра
Док решава да използва почивния си ден, точно преди мача, за да отиде до Лос Анджелис и да се надруса. Това не трябва да ви учудва всъщност, защото говорим за питчър, чиито съотборници от Питсбърг Пайрътс винаги са правели облози преди мача, за това колко друсан ще излезе той на игрището.
Преди полета си Док взема ЛСД, знаейки, че наркотикът ще го хване, когато самолетът кацне. Блуждаейки по улиците на Ел Ей, той се озовава в апартамента на Мици, приятелката на негов познат. Прекарват деня в пушене на трева и пиене, след което Елис заспива и следващото нещо, което си спомня е как Мици го буди с думите, че днес трябва да играе.
„Ама… ама, какво стана с вчера?“, пита жално Док, докато си обува панталона, а Мици поръчва такси. Той успява, като по чудо, да се качи на следващия полет за Сан Диего и час и половина преди срещата се озовава на стадиона.
„Изобщо не можех да видя батерите“, казва Док, „различавах само дали са отляво или отдясно на мен“.
„Всички знаеха, че съм друсан, но не знаеха на какво точно бях“.
„Понякога топката изглеждаше миниатюрна, а друг път огромна“.
Кока-Кола
Когато Кока-Кола била създадена през лятото на 1885 г., тогавашният пазар бил по-пренаситен с газирани безалкохолни напитки, отколкото е днес. Звучи странно, знам, но тогава всяка такава напитка се продавала заради „лечебните“ си свойства. Не особено популярната у нас Dr. Pepper например, е кръстена на тексаския доктор, който я разпространявал под претекст, че е лек за импотентност.
Марката Кока-Кола успяла да се наложи на пазара, защото за разлика от другите, лечебните свойства на напитката не били пълна измислица.
Джон Пембъртън, създателят на Кока-Кола, твърдял, че основната съставка на напитката – кокаиновите листа – лекуват всичко от депресия, през нерви, та чак до зависимост от морфин. Всъщност самият Пембъртън имал такава зависимост и си мислел, че успешно я лекува с дозички кокаин.
Тогава в Кока-Кола се съдържали 8,45 милиграма кокаин, което е около четвърт от количеството, което хората вземат днес. Почитателите на напитката обаче, често имали навика да пият по 5 една след друга. Ефектът на кокаина бил допълнително подсилван от захарта и кофеина.
Психоанализата на Фройд
Всеки може да си мисли, каквото поиска за психоанализата, но тя си остава една от най-значимите (и противоречиви) теории, раждани в която и да е сфера на науката през 20-и век.
Нека се върнем още по-назад обаче – към началото на кариерата на Фройд. През първите 10 години, като невролог, той предписва кокаин на пациенти и приятели за главоболие, запушен нос или просто, за да „придаде на бузите им румен цвят“.
Фройд много често пишел писма до приятели под влиянието на наркотика, в които описвал на дълго и широко полезните му качества. На съпругата си пък пишел за това какво се случва с „една жена в ръцете на подивял мъж с кокаин в кръвта“. Голяма част от тези писма са публикувани в сборника „На кокаин“ (Über Coca), ако сте в такова настроение…
Когато един от приятелите на Фройд умира от свръх доза, той тихо си избърсва бялото изпод носа и започва да полага основите на революционната си теория.
В писмата, които пише до съпругата си, Фройд обяснява, че използвал наркотика, за да си „развърже езика“.
Това не трябва да изненадва никого, предвид че кокаина прави ползвателите си неизмеримо ентусиазирани да говорят за себе си и нищо друго. В едно от писмата си, Фройд описва поредица от кокаинови „гуляи“, по време на които обсъжда с приятел „най-дълбокото си отчаяние“. От тези разговори, на Фройд му идва идеята пациент да си лежи на диванче и да излива душата си пред терапевт, който пък от своя страна да кима и да си записва в тефтерче.
Франсис Крик открива спираловидния модел на структурата на ДНК
През 1953 г., в Кеймбридж, Франсис Крик нахълтва вкъщи, крещейки нещо за „две спирали, които се извиват в противоположни посоки“. Съпругата му Одил първоначално не обърнала много внимание, защото той си бил „малко чалнат“, както самата тя казва. Впоследствие обаче, тя решава да нарисува това, което Франсис й описва:
След това двойката и техния приятел и научен партньор Джеймс Уотсън излизат, за да се напият по повод откритието.
Когато не бил зает да търси ключа на живота и да печели Нобелови награди, Крик прекарвал 60-те в организиране на огромни събирания, подправени с любимите съставки на епохата – наркотици и голота.
Крик никога не е криел, че експериментира с ЛСД, и че е открил спираловидната структура на ДНК под влиянието на наркотика.
Естествено никой учен не може просто да се натъпче с халюциногени и да седне да си драска по някой лист, а после да избира най-готините си драсканици и да ги превръща в теории.
За откритието на Крик са били нужни изключително силна аналитична, теоретична и пространствена мисъл. Не си мислете, че той не е завършил средно и просто е взел ЛСД, за да се превърне изведнъж в гений.
Бонус факт:
Следвайки стъпките на Франсис Крик, д-р. Кари Мулис открива PCR (Полимеразна верижна реакция) под влиянието на ЛСД. PCR е е експериментален метод от молекулярната биология и молекулната диагностика, чрез който броят на началните ДНК молекули се увеличава. Това е необходимо, когато няма на разположение достатъчно ДНК материал за експерименти и анализ. През 1993 г., за откритието си Мулис печели Нобеловата награда за химия. „Щях ли да измисля PCR, ако не бях взел ЛСД“, пита се докторът, „вероятно не. Аз просто бях седнал върху една ДНК молекула и гледах как полимерите се носят около мен“.
Източник: fbr.bg