На 4 февруари тази година РЗИ Благоевград е предписала на кметовете задължителни хигиенни и противоепидемиологични мерки за обработване на тревните площи срещу кърлежите, до ВиК дружествата в Благоевград, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич за обработване на шахтите, извършване на дератизация. Дезакаризацията е задължителна и се провежда на два етапа: през пролетта – в края на април и през май и есента, за редуциране на популацията и ограничаване на риска от ухапвания, каза пред Иванка Шкевова, старши експерт биолог в отдел „Противоепидемиологичен контрол” Дирекция „Надзор над заразните болести” при РЗИ Благоевград, относно зачестилите инцидентите с кърлежи и превантивните мерки, които трябва да се взимат своевременно, цитирана от "Фокус". Общините изпълняват пакета от мерки срещу кърлежопреносимите заболявания. „Общините в Пиринско използваха почивните дни за да започнат масово пръскане срещу кърлежи и паразити, пренасяни от кучета. Още преди Великден на 4 април започна акцията в Банско, последвани от Разлог, Благоевград, Сандански, Кресна, Струмяни, Белица, Якоруда, Сатовча и Гоце Делчев. Обработени са около 800 дка тревни площи на територията на област Благоевград. Заради влошените климатични условия и честите превалявания, настъпиха промени в графика за пролетната обработка на тревните площи в населените места”, уточни експертът. По думите й за да има ефективна обработка, дезакаризацията трябва да започне и да завърши навреме, тревата да е окосена, зелените площи трябва да се обработят с подходящи качествени препарати и то в подходящото време, а именно да не вали, при сухо време за да има ефект. Трябва да не е валяло 12 до 14 часа и след третирането да остане сухо поне едно денонощие. Трябват поне 24 часа сухо време за да може да се направи обработка срещу кърлежи, но тази пролет валежите бяха твърде обилни, а тревите избуяли. След първоначалната обработка трябва да се извърши и повторна, но и за нея са нужни дни без валежи. Важно е една площ да се обработва едновременно цялата за да се предотврати развитие на кърлежи. Иванка Шкевова уточни, че обработките се извършват с акарициди с остатъчно действие, което действа контактно на кърлежите и затова е необходимо да се изчакат 24 часа след обработката на даден терен, за да се подсигури безопасността на хора и животни. „Обработените терени се маркират с информационни табели – вида на обработката както и карантинният срок, всичко това се прави за да се постигне максимална информираност сред населението и осигуряване на максимална безопасност. Тази дезакаризация, която се извършва често бива възпрепятствана от безстопанствените кучета, които разнасят паразитите. Те са основен преносител и резервоар на заразените кърлежи. Те са основен посредник между кърлежа и човека”, каза в заключение експертът от РЗИ Благоевград.