От партийната структура в Бургас излязоха с позиция след скандала на общественото обсъждане

Природата на България е нашата национална съкровищница. И в краткосрочен, и в дългосрочен стратегически план съхраняването на биоразнообразието, чистите вода и въздух и почвените ресурси са жизненоважни за живота и здравето на хората и за икономическия ни просперитет.
Още преди една година, по време на обсъжданията за приемане на Мораториум за забрана на строителството в държавните имоти в района на Черноморското крайбрежие, ние многократно заявявахме, че това е акт, с който настоящото управление се опитва да наложи свой псевдо-екозащитен образ, да хвърли прах в очите на хората и да замете безобразията, извършвани по време на тройната коалиция. Не само това, правителството си даде една година гратисен период, през който да се реализират нечистите амбиции за унищожаване на ценни девствени кътчета по Черноморието с цел извличане на лична изгода.
Ние от ГЕРБ, считаме презастрояването, което би могло да увреди ценни природни местообитания и застрашени и редки видове растения и животни, за неприемливо. Но не считаме, че предложението, което се представя на вниманието ни, е решение на проблемите.
Освен, че е технически неточно, тъй като не включва съществена част от най-чувствителните и уязвими зони, то е практически неприложимо. Създаването на Национален Парк „Българско Черноморие“ по смисъла на Закона за Защитените Територии изисква цялата площ да бъде изключителна държавна собственост, а предложението включва множество частни и общински имоти. Това означава, че държавата би трябвало да осигури огромен финансов ресурс за изкупуване на земите от собствениците, което не е реалистично. Предложението противоречи на действащи устройствени планове, а също така осигурява значително по-малко покритие от съществуващите защитени зони и територии. Територията трябва да бъде компактна, за да се осигури адекватна защита, а това не е възможно с така предложената фрагментарна територия. Необходима е и специална администрация за управление на тази територия, което със сигурност ще доведе до увеличение на административните разходи, а в крайна сметка, до доста неясен и спорен ефект. Самият процес на създаването на национален парк изисква период от близо две години, което отново ще забави реалните решения и ще създаде рискове.
Ние смятаме, че решение има. Българското законодателство изцяло транспонира европейското и осигурява всички механизми за съхраняване на ценните видове и местообитания. Законите за опазване на околната среда, за защитените територии, за биологичното разнообразие и за устройство на черноморското крайбрежие съдържат механизми за защитата на природата. Проблемът не е в липсата на регламентация. Проблемът е, че в последната година не бе направено нищо за прилагането на закона. Затова станахме свидетели на странни маневри по отношение на ОУП на Царево и в крайна сметка до поредно забавяне на изготвянето му, както и до неприемането на плана за управление на Природен Парк Странджа. Имаше индикации за реанимиране на строителството върху дюни в Несебър. Случи се Калиакра, може би ще последват и Камчийски пясъци.
Това, което е необходимо да бъде направено, е следното:
• Най-бързата и адекватна защита на българското Черноморие може да се осигури чрез обявяването от министъра на околната среда и водите на заповедите за 19-те защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 по директивата за местообитанията. Картирането им приключи през месец април миналата година, а все още нито една заповед не е публикувана. Чрез тези заповеди могат ясно да се определят ограниченията и забраните за конкретните зони и при спазването им да не се допуснат безобразия.
• Все още не са готови и специализираните кадастрални карти за дюните, за което три ведомства (МРР, МИП и МОСВ) така и не можаха да се разберат. Необходимо е спешно да бъдат утвърдени.
• Няма напредък по изготвянето на ОУП на черноморските общини, няма действащи планове за управление на защитени зони и територии. Необходимо е да се положат максимални усилия да бъдат изготвени, подложени на широко публично обсъждане и приети, за да се въведе яснота и порядък.
• Въвличане на местните общности и органите на местното самоуправление в управлението на защитените зони.
В случай, че всичко това бъде направено, ще бъде постигнат баланс между защитата на природата и устойчивото развитие на черноморския регион. Без да се изпада в крайности, ще можем да сме сигурни, че се осигурява опазване и възстановяване на природните екосистеми и биологичните видове. Спазвайки ограниченията и условията, ще могат да се осъществяват национални и местни планове и проекти за икономическо развитие, просперитет, създаване и запазване на работни места без рискове за природна.