Аштън: Продължаваме да очакваме признаци за реална деескалация

Европейските външни министри ще обсъдят в понеделник налагането на допълнителни санкции срещу Русия, въпреки че част от страните членки не приемат предприемането на твърди мерки, информира mediapool.bg

"Продължаваме да очакваме признаци за реална деескалация", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън при пристигането си за срещата на външните министри на 28-те европейски страни в Брюксел.

Аштън добави, че донякъде е обнадеждена от резултатите от преговорите в Москва между руския президент Владимир Путин и действащия председател на ОССЕ Дидие Буркхалтер, който ще участва в днешната среща на министрите.

"Бихме искали да чуем за това лично от него", подчерта Аштън. След преговорите в Москва
Буркхалтер заяви пред журналисти, че ОССЕ ще предложи "пътна карта" за уреждане на кризата между четирите страни, подписали женевското споразумение.

Австрийският министър на външните работи Себастиан Курц заяви в интервю за германския в. "Велт", че е важно да останат отворени каналите за преговори с Русия. Референдумите в Източна Украйна "в никакъв случай няма да бъдат признати" от Австрия, подчерта министър Курц.

Холандският външен министър Франс Тимерманс заяви пред медиите, че очаква днес ЕС да стигне до споразумение за разширяване на санкции срещу Русия заради Украйна, предаде Ройтерс. Според дипломати, цитирани от Ройтерс, обект на новите санкции може да станат 14 физически лица и най-малко две компании, базирани в Крим.

В петък постоянните представители на страните членки на ЕС съгласуваха предварително възможността за налагане на санкции на около 15 руснаци и 5 кримски компании.

Ако до този момент 28-те съумяват да демонстрират привидно единство по въпроса за санкциите, наяве излизат все по-дълбоки разногласия между тях дали да бъде втвърден тонът към Москва, отбелязва Франс прес. Страните, които подкрепят налагането на икономически наказателни мерки (т. нар. трети етап от санкциите), изглеждат малцинство - Полша, трите балтийски републики и Швеция, докато Италия, България и Кипър са твърдо против, посочва АФП, като се позовава на дипломатически източници.

Според дипломати, цитирани от ИТАР-ТАСС, най-малко 10 страни от ЕС са против преминаването към третата фаза на наказателните мерки: Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия, Малта и Финландия.

Франция, Германия и Великобритания, "тежката артилерия" на ЕС, са заели междинна позиция между двата лагера, отбелязва АФП.

"Стратегическите договори в енергетиката, които Путин сключи през годините с Германия, Италия и Холандия, попречиха на ЕС да говори и действа твърдо" спрямо Русия, коментира Джуди Демпси от института "Карнеги Европа".

В събота германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд обвързаха евентуалното затягане на санкциите срещу Москва с успеха на президентските избори в Украйна на 25 май.

В случай на провал на вота, който би дестабилизирал още повече страната, трябва да последват съответните последици, предупредиха Меркел и Оланд при среща на
германското балтийско крайбрежие. Франс прес коментира, че ЕС ще се опита тази седмица да си придаде по-голяма тежест в украинската криза.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой е очакван в украинската столица, като това ще е първото му посещение в Украйна от началото на кризата.

Във вторник проевропейското правителство на Украйна начело с премиера Арсений Яценюк ще дойде в Брюксел за съвместно заседание с Европейската комисия. Целта на тази безпрецедентна среща е да ускори прилагането на мащабния план на Европейския съюз за подпомагане на Украйна на обща стойност 11 милиарда евро, обявен при подписването на политическата част от споразумението за асоцииране на бившата съветска република с ЕС
в началото на март.

Европейската комисия започна да отпуска средства на Украйна, но "процесът е сложен поради крехкостта на новите власти и голямата нестабилност на страната", подчерта неин представител. Един от най-спешните въпроси за уреждане е снабдяването с газ на бившата съветска република, чийто главен доставчик Русия поиска огромно увеличаване на цената.

За целта в Брюксел ще се състои тристранна среща на експертно равнище ЕС-Украйна-Русия, за да бъде предотвратено прекъсване на доставките.