В навечерието на туристическия сезон от бранша предупреждават, че кризата с водните спасители е в пика си. Поради тази причина има опасност плажове да останат неохраняеми.
Централният плаж на Бургас е единствената ивица, стопанисвана от община, което я прави и по-различна. Там недостиг на спасители няма, защото фирма, избрана с обществена поръчка, се грижи за осигуряването им. Ако не може да попълни необходимия брой, не печели поръчката, съобщи БиТиВи.
Не така стоят нещата с другите плажове - колкото по-далеч от градовете и по-неатрактивни са, толкова по-трудно има желаещи да ги охраняват. Едно от решенията за справяне с проблема е, че концесионерите вече не са длъжни да осигуряват пълен брой спасители от 1-ви юни до края на септември. За първи път това лято всеки от тях изготвя схема за поетапно откриване и закриване на плажа, която се одобрява от регионалното министерство.
Така малките плажове могат да спестят от охрана през юни и септември. Има обаче и негативна страна - по-кратката заетост също отблъсква кандидатите за спасители. От БЧК казват, че за последните 10 години са обучили над 10 000 водни спасители.
Концесионерът на созополския плаж е намерил решение за мотивация - поддържа постоянни кадри, като им намира работа и през зимата. „При мен работят почти всички, на 80% работят целогодишно. Това е един от стимулите, а не са сезонни работници, тъй като са мултифункционални", смята Цоньо Христов.
Голяма част от гардовете обаче са на възраст. По-високото заплащане е решение, смятат самите спасители. Работата им е отговорна и на тях не трябва да се гледа просто като на сезонни работници. Става дума за заплати поне от 800-1000 лева на месец. Другото по-социално предложение е държавата спешно да поеме разходите за обучение като спасители на социално слаби младежи.