Разсъждения, които ще се помнят дълго

На матурата през 2013 се падна темата "Изгубената родина" върху стихотворението "Заточеници" на Пейо Яворов. Резултатите от труда и творчеството на младежите нанесоха дълготрайни поражения, които всички вече умалително наричаме "бисери“. На прага на новите зрелостни изпити се поровихме и извадихме на бял свят някои мисли, които ще се помнят дълго. Ето какво сътвориха някои зрелостници в напъните си да покажат колко и как са усвоили учебния материал.

Вижте уникалните тези на дванайсетокласниците, цитирани от zamatura.eu.

Бисери върху произведението на Пейо Яворов "Заточеници"

Яворов е един от поетите, които си изливат душата върху белите листове.

Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.

Яворов е написал стихотворенията "Арменци", "Евреи" и "Баджанаци".

Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.

Стихотворението "Задоченици"...

В третия стих се казва как ги е продал КМЕТЪТ.

Ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.

Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.

Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.

Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.

Всичко, що се синее и зеленее - това е България!

България някога е била силна държава, а сега е като една плюнка на картата на света.

Дори и гроба, Родината пак ще липсва на заточените.

Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно.

Без родина човек живее само по повърността на света.

Бисери върху произведението на Иван Вазов "Под игото"

Априлското въстание е поставило България на картата на Обединена Европа.

Бойчо Огнянов е мъжкар, който дава живота си заради своята любов - Радка Госпожева.

Бисери върху произведението на Атанас Далчев "Книгите"

Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.

В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете.

Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както млади, така и стари.

Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.

Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.

Книгите са прозорец към света, но не са врата.

Бисери върху произведението на Иван Вазов "Левски"

Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса по местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди.

Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е канализацията му за светец.

Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва.

Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.

За родината Левски умира дори разпънат на кръста.

Апостолът привиква към работа в екип.

Бисери върху произведението на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали"

Чичото (чичката, чичето, старецът, бащата, дядото) е по-възрастен и с по-богат житейски опит и племенникът (младото момче, момъкът, детето, синът, внукът) трябва да се вслуша в съветите му: “Прави каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите…”, “С гюрултия гърло се не пълни.”, “безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа.” Целта на творбата е “да покаже, че не е лесно да се възпитава малък нехранимайко”.

Авторът внушава чувства на смеене и плачене на своите читатели.

Не е живял много, приблизително 35 години, но е написал около 25 файлетони, драми, романи и други негови произведения. Те са изпълнени с “хумор, сатира и забава”.

Алеко е “модернист”, “символист”, “конформист”.

Алеко е възрожденски творец.

Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.

Бисери върху произведението на Йордан Йовков "Шибил"

Докато Шибил върви към селото, Мустафа го наблюдава от конака.

Когато Рада видяла Шибил да лежи на пътя хукнала към него с разтворени крака.

Шибил тичал по покриви и овошки като ясно слънце.

Но Шибил непаднал след първото обстрелване.

Шибил държал в ръката си само един карамфил, но не какъвто и да е, а от Рада.

След като умират заедно те пак продължават двамата.

Шибил е разбойник като човек.

Шибил излязъл само по карамфил.

От тяхната любов слънцето огряваше каманите на кълдърма.

Стихосбирката „Старопланински легенди”.

Сички

Педагогове = педагози

Германците = „Гераците”

„Железния съветник”

Султана е Железния от Светилницата

Темата – Шибел /Сибил, Шанел/, авторът – Ьовков!!