Доклад на Световната банка отрежда на "Софийска вода" първо място сред ВиК дружествата в България

2014 г., Европа, България. Не е ли вече време да започнем да се отърсваме от насажданите с години стереотипи и предубеждения към доказани в развитите общества формули за управление? Няма съмнение, че публично-частното партньорство е сред най-успешните модели за развитие в сектора на услугите.

Във водния, уви, единственият подобен случай е в София. Любопитно е, че въпреки многото протести и акции срещу „Софийска вода”, някои от които със съмнителен източник на вдъхновение, концесията в столицата е сочена за добър пример за управление. Миналогодишният доклад на Световната банка, например, който представлява сравнителен анализ между всички ВиК дружества в България, отрежда на „Софийска вода” първо място, а оценката на дейността му е значително по-висока от тази на останалите оператори.

Можем да направим и други сравнения, базирани на факти и обективни съпоставки. Цената в редица градове, които отгоре на всичко имат проблем с качеството на питейната вода или с огромни загуби заради амортизираните тръби, е значително по-висока от софийската. В Русе тя е над 2.20 лв., във Варна – 2.39 лв., Хасково – близо 3 лв. В Стара Загора и Добрич цените са с около 60% над софийските.

Наред с това, в София за последните 3-4 години са подменени над 60 км. водопровод. В някои градове като Враца, например, проектът за „Воден цикъл” продължава с години, в които жителите изпитват неудобствата от спирането на водоснабдяването, разкопаните улици, повсеместната мръсотия.

От 2000 г., откакто "Софийска вода" е концесионер на водата в София, в сектора са инвестирани около половин милиард лева. Не само никое друго ВиК дружество не може да си позволи подобна инвестиция, но вероятно сумарно заделеното за планови ремонти от всички останали ВиК в страната не се доближава до тази цифра.

Ясно се вижда, че няма причина ВиК сектора да стои настрана от общата тенденция в сектора услуги и в други сфери, където от години частни концесии и публично-частни партньорства работят открито, инвестират в сектора, отговарят на нуждите на потребителите.

Българският ВиК сектор се нуждае от милиарди евро до 2020 г., за да покрие необходимия стандарт на качество на услугата. За този период, европейското финансиране ще покрие едва около 25-30% от необходимите инвестиции. Този голям недостиг определено поражда нуждата от привличане на алтернативни източници на финансиране, тъй като е кристално ясно, че в близките 5-6 години общините няма как да разполагат с тях. Затова политиката на правителството трябва да е към привличане инвестиции чрез концесии и публично-частни партньорства. Да, само тези мръсни в българското общество думи могат да гарантират чиста вода за домакинствата. Иначе ще продължаваме по старата изпитана схема – големи загуби, лошо качество, високи цени. Кой има интерес от това?