Козунаците не са трудни за приготвяне, приказките за обратното са митове и легенди - малко техника, малко ноу-хау и … всичко е наред

Тайнството на козунака е в ароматите, според майстора-готвач, преподавателя в кулинарно училище "Амюз Буш" в столицата Борис Тасев, съобщава БГНЕС.

Днес курсът от поклонници на истинския, вкусен козунак е от около 10 жени ентусиасти. Досега те само са консумирали, приготвени от други козунаци. Но вече е въпрос на женска чест да смаят половинките или близките си със собствен, неповторим козунак.

Началото на урока е стресиращо - Боби им показва тесто, втасвало цели 8 часа. Тревогата минава след като обяснява, че тестото може да се замеси вечерта и да се остави в хладилника. Така че на сутринта, по време на кулинарното свещенодействие, да им е по-лесно. Цялото упражнение започва отначало за учениците, с пропорциите и съставките. Днешната рецепта не е преписвана - Боби е стигнал до нея "с много четене и експериментиране".

Ще ви открехнем част от тайната: 4 яйца и половина, 750 гр. бяло брашно тип 500, 225 гр. захар, 2 щипки сол, 120 гр. масло, 170 гр., мляко със стайна температура и 20 гр. мая за хляб, но жива, т. нар. нахутена мая. И основното, ароматите - стафиди, накиснати в коняк, ром, стафиди, бадеми, екстракт от ванилия, екстракт от мандарина или портокалова кора. След замесването, втасването и оформянето, козунакът се пече първо 15 мин. на 190 градуса и още 20 мин. – на 170 градуса. Качествените продукти се продават в магазина на кулинарното училище.

Козунаците не са трудни за приготвяне, приказките за обратното са митове и легенди - малко техника, малко ноу-хау и … всичко е наред, обяснява Боби. "За мен най-големият проблем е, че се притесняваме, когато застанем пред продуктите. Затова, когато готвим трябва да се забавляваме, ако не се получи, забравяме, ако стане – идеално", добавя той. До него стои колежката му в кулинарното изкуство Бояна Рачева, която кима одобряващо на уроците на Боби. Другият трик, който не владеем - как козунакът да стане "на конци" след печене? Отговорът бил елементарен - дълго месене и дълго втасване.

И изводът, който си направихме от кулинарното училище, е да си оставим специално време за козунака, а не да го претупаме на принципа на бързите рецепти за Великден. Както казваше баба ми - хубавите работи стават бавно, лошите - бързо.

Още за тайнството на козунака вижте във видеото.