Избрани Новини
Владо Стоянов: Боря се с рака, ще успея!
Краси Балъков искаше да ми помогне за лечението, но му отказах - заяви футболистът
Голмайсторът на Черноморец за всички времена Владо Стоянов даде обширно интервю за вестник „Шоу“. Там той за пръв път говори за сериозното си заболяване, както и за по-малко известни моменти от кариерата му на футболист.
Последната официална изява като треньор на футболния терен Владо направи през миналия септември, когато по покана на друга легенда на българския футбол Красимир Балъков, участва в обучението по футбол на деца от SOS Детски селища България в курорта Албена.
Ето цялото интервю на бургаския футболист и треньор пред вестника:
Владимир Русев Стоянов е роден на 27 септември 1964 г. в Бургас. Футболната му кариера започва в „Черноморец”, където два пъти става голмайстор на „Б” група. С родния си клуб е финалист за купата на страната през 1989-а, след което е трансфериран в испанския „Депортиво” (Ла Коруня). На сметката на Стоянов има 38 гола в „А” група с екипите на „Локомотив" (София), „Ботев” (Пд), „Спартак” (Пд) и „Черноморец”. Бронзов медалист с „канарчетата” през 1994 г. Има 1 мач за "А" националния отбор. Спира да играе през 1996 г., след което се посвещава на треньорската кариера, като работи предимно с юношески формации. Името на Владо Стоянов бе замесено в средата на март с разследване на Европейската футболна федерация (УЕФА) за уговорен мач. На 4 юни 2013-а ръководеният от Стоянов юношески национален тим губи с 0:7 евроквалификацията с Португалия. Букмейкъри и заложни къщи са сигнализирали УЕФА, че за този мач е имало сериозни залози и осъществени печалби. На всичко отгоре Владо трябва да се бори и със страшна болест – белодробен рак. Неприятната новина излезе във вестник "ШОУ" в брой 1 от 8 януари 2014 година.
-Владо, при разследването на разгромната ни загуба от Португалия вероятно си бил от хората, на когото са задавани най-много въпроси? Ще ни разкажеш ли как протече срещата в София с агентите на УЕФА?
-Да, няма проблем, ще ви разкажа с огромно удоволствие. Но има едно важно уточнение - такава среща просто е нямало, така че не мога с нищо да ви помогна. Поне аз не съм търсен за разпит нито от УЕФА, нито от БФС или някой друг орган. И това със залозите, с „черно тото” и т. н. са много несериозни работи. Вдига се шум до небето за едното нищо. В България е безкрайно приятно в последните години да се говори за уговаряне на мачове, стана любима тема на футболните запалянковци, които със ставането и с лягането само това коментират. Пак казвам, че въпросът е много несериозен. Долно и пошло е да се наклепат деца и юноши с нагласяване на мач.
-От БФС признаха за разследването, не ви ли се обадиха поне оттам?
-Говорих по телефона с президента Боби Михайлов. Но първо научих за тази история от сайтовете и от вестниците. Дошли са хората от УЕФА, задали си въпросите и си тръгнали. Чак след като си тръгнали обаче, аз научавам, че всъщност те са били в София. Не отговарят на истината писанията за разпити на треньори, футболисти и т.н. От това, което четох - едва ли не процес са ни спретнали! Нищо подобно!...Сега чакаме анализите на УЕФА– нека кажат с какви данни разполагат.
На мен
съвестта
ми е чиста
Никога не съм участвал в уговорен мач! Нито като футболист, нито като треньор! А да се уговаря мач с деца, с национален отбор е нещо в сферата на фантастиката.
-Помниш ли как се разви мачът с Португалия, защо се стигна до тази разгромна загуба?
-Биха ни с много, защото разликата в класите е очевадна. Паднахме обаче все пак от Португалия – футболна нация, а не от някакво футболно джудже. Онези играчи, срещу които играхме, сега са професионалисти във водещи отбори по цяла Европа! И специално във въпросния мач на португалците много им върза. Осем удара - седем гола. В същото време ние имахме пет положения за гол, но нито веднъж не успяхме да се разпишем във вратата на съперника. Мачът беше динамичен, открит и всякак можеше да завърши като резултат. Какво щеше да стане, ако имахме шанс и да си вкараме положенията? Как ти се струва резултат 7:5, а? Пак съмнителен, нали? Същия ден в нашата група Дания победи Чехия с 5:0. Също резултатен мач и също с много голове и напрежение в едната и в другата половина на съперника! А тези два отбора са приблизително на едно ниво. Но ето че ние сме на топа на устата...
-Точно и за този мач щях да те питам, защото не присъства в графата съмнителни?
-Значи чехите могат да паднат с пет гола от датчаните, а за нас е недопустимо и нелогично да загубим от елитен отбор като Португалия? Нещо не мога да разбера...
-Имало е залози за нашия мач, а за другия не, откъдето се пораждат и съмненията за уговорка? Някой е заложил луди пари за убедителна победа на Португалия над България.
-Това са пълни глупости! Не разбирам от залагания, но предполагам, че ежедневно на даден мач или на повече мачове се залагат по много пари. И тук идва въпросът – и тези мачове ли стават съмнителни и отиват на разследване? Аз повече към тази тема не искам да се връщам! Цялата ми селекция в националния отбор даде всичко от себе си в тези евроквалификации. Няма от какво да се срамуваме, играхме колкото можем, колкото са ни позволявали и противниците. Другото са празни приказки! По този начин
се изсипват
кал и помия
върху момчетата, които, повярвайте ми, никога не са си мислили за уговорки или за “черно тото”. Знаете ли колко е ужасяващо да натопиш млади хора, юноши, които правят първите си стъпки във футбола.
-Предполагам, че си коментирал с част от футболистите от твоята селекция разследването на УЕФА?
-Не, с никого нищо не съм говорил и няма какво толкова да коментираме. За мен е огромно удоволствие, че голяма част от тези младежи вече са ангажирани с мъжки отбори у нас и в чужбина. Това идва да покаже, че с тях е работено и въвличането им в разни афери е смехотворно и жалко. Виждате колко добре върви вратарят Георги Китанов в „Черно море”, абсолютен титуляр е и се справя отлично по време на официалните мачове. Борислав Цонев започна да се налага в „Левски”, Григор Долапчиев е в ЦСКА, но не му дават шанс, макар че е голям талант, Милен Гамаков от „Нефтохимик”, Станислав Дрянов от „Черноморец”…да не изброявам всичките. Те са все от моята селекция. Даже в този отбор от набор 1994 включвах и десетина таланта от по-малка възраст. Работата ми е била на мен и моите помощници да учим тези деца на футбол, а не да уговаряме мачове. Затова ми е много неприятно, че ги натоварваме със слухове и ред други спекулации. Не е нормално на тези таланти, които търсят реализация във футбола, и в живота по принцип, да им се създава такава репутация.
-С какво се занимаваш към днешна дата, не изтече ли договорът ти с БФС като треньор на юношеските национали?
-От известно време не работя поради здравословни проблеми. Но се надявам да се възстановя в най-скоро време и отново да се върна на стадиона.
-Бързо оздравяване ти пожелавам, но какво всъщност се случило, че чак си загубил трудоспособност? Още през януари вестник "ШОУ" написа нещо неприятно, дали може да го потвърдиш...
- Да... Откриха ми рак на белия дроб през септември миналата година и трябваше спешно да се подложа на лечение. В началото дори не можех да говоря. Помислих, че съм скъсал гласна струна от викане по мачовете. Имах страхотна болка близко до сърцето и даже си мислех, че проблемът ми е именно там. На прегледите, които ми бяха направени, обаче се оказа нещо съвсем друго. Нещата се нормализират, колкото и трудна да е борбата с тази коварна болест. Аз съм млад човек, оптимист съм, че напълно ще оздравея.
-Не станахте ли твърде много футболните хора в Бургас с раково заболяване?
-Замислял съм се върху този въпрос, да ти кажа честно. За съжаление Велиян Парушев не успя да се излекува, лека му пръст. Треньорът на „Черноморец” Димитър Димитров-Херо е в ремисия като мен. Бургас явно е подходящо място за развиване на рак. От Нефтохимическия комбинат ли, от друго ли, не знам, но наистина има нещо, по което трябва да поработят специалистите. Явно има някакво облъчване в Бургас, много са пациентите в онкологията. Там се нагледах на какво ли не, имаше дори и седемгодишни деца. Всеки се бори, всеки има право на живот. Аз сега изпитвам невероятна жажда за живот. Чувствам прилив на енергия, апетитът ми отново нарасна.
Бях свалил много
от теглото си
но вече качих и пак съм над 100 килограма. Нямам търпение пак да съм на стадиона и да упражнявам любимата си треньорска професия.
-Носеше ти се славата на страстен пушач…
-Никакви цигари повече. По едно време ми се гадеше от тях и вместо да ги спра, смених една марка с друга. На моменти не можех да дишам, храната не вървеше, но си ги пафках. Със сигурност съм прекалил с пушенето, но всичко това вече е в миналото. Просто не искам да се връщам назад и гледам смело напред. Човек трябва да има дух и воля, за да се справя с трудностите. А в случая това е огромна трудност, не е никак шега работа.
-Какво ти предстои още като лечение?
-Имам 16 процедури и с това приключва един много важен етап от лечението. Красимир Балъков искаше да ми поеме всички разноски и да ме води по специалисти в Германия, в Австрия, но аз му отказах.
- Така ли? Кога Балъков се свърза с теб?
- Ами веднага, след като е научил за заболяването ми. Много негативни неща се изписаха за Краси, но той е човек на място. Доказа го с това си действие. Звънна ми и беше готов на секундата да ми помогне. Но аз реших, че е най-добре за оздравяването ми да съм в родния Бургас, със семейството и най-близките си хора. Мисля, че съм взел най-правилното решение – у дома и стените помагат. Без семейството и приятелите в Бургас сигурно щях да изгърмя бушоните, нямаше първо да издържа психически.
-Ти беше един от изкусните голмайстори на времето, защо никога не си играл в ЦСКА и “Левски”, които трудно изпускат нападател от твоята класа?
-Просто така са се стекли обстоятелствата, няма за какво да съжалявам. През годините, когато играех активно и бях на върха на силите си, ЦСКА и „Левски” имаха добри играчи за моя пост. Един Пламен Гетов например играеше халф в ЦСКА, но вкара много важни голове за отбора, макар и да изкара само половин сезон на “Армията”. Гетов беше виртуоз и заедно с него Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов вкараха много голове и превърнаха “червените” в хегемон. Тогава нападението на ЦСКА беше просто атомно. Може от халфовата линия да се появиш и пак да бележиш през сезона повече от нападателите. В същия шампионат аз играех в „Локомотив” (София) и завърших на финалната права с 21 попадения. Така че – нямаше как да се наложа нито в ЦСКА, нито в “Левски”, където също разполагаха с класни офанзивни футболисти.
-Разминаваш се със софийските грандове, но пък подписваш с много силния отбор за периода “Депортиво” (Ла Коруня)?
-Да, имах щастието да играя за този испански отбор. Малко се задържах там, но и качествен футбол играх, и пари припечелих. Въобще много хубав период от кариерата ми.
-Защо не изпълняваш договора си с тях докрай?
-Защото имах предложение с много добри финансови параметри от „Еспаньол”. Оттам вече беше минал Наско Сираков и къде покрай него, къде не – се стигна до офертата им до мен. Малко постъпих неправилно в онзи момент, защото подписах предварителен договор с „Еспаньол”. И в един момент шефовете на “Депортиво” ( Ла Коруня) научиха, че се готвя да избягам. Много се обидиха, не знам какво толкова бях извършил. Не можех да им кажа: „Ще ми предлагате ли нов договор, какво става с моите траншове, с парите които има да вземам”.
Изпаднах в
конфузна
ситуация
с два договора в джоба и стигнах до решение, че се прибирам в България. Имах и жилищен проблем да уреждам, защото на близо 30 години още не можех да си купя собствен дом. Данко Роев тъкмо беше станал треньор на „Локомотив” (Сф), а с него бях работил и в „Черноморец”, когато ми се обади и ми каза: „Ела да играеш при нас, ще събереш и за апартамент, и за всичко. И аз хванах първия самолет за София. Сега съжалявам, защото, ако бях останал в Испания – щях да имам 55 апартамента (б.а. – смее се). Ама, както се вика, минало, заминало. Не мога да се върна назад във времето и да си поправя грешките, нали?
-За тебе се твърди, че си бил най-скъпоплатеният футболист на “брокерите” Христо Александров и Христо Данов? За какви пари се играеше в „Ботев” (Пд) и „Спартак” (Пд)?
-Заплащането беше стабилно, но съвсем не смятам, че съм бил най-скъпият играч. Легенди се носят, че едва ли не по една торба са ни давали само за да подпишем договор. После в края на месеца на заплата по още една торба (б.а – смее се). Особено в „Спартак” заплащането беше доста по-ниско от това в „Ботев”. “Брокерите” първи в България тръгнаха да правят нещо голямо. Идеята им беше повече от ясна - да са конкуренти на ЦСКА и “Левски”, да разбият “синьо”-червеното” дуо, което властваше у нас. Христо Данов и Христо Александров не жалиха средства за трансфери. Техният устрем поуплаши грандовете в София, защото не можеха да задържат най-добрите си футболисти. Особено „Левски” изпусна всичко читаво в посока Пловдив… Наско Сираков, Божидар Искренов, Борислав Михайлов, Георги Донков, Велко Йотов, Димитър Попов …почти всички водещи футболисти дойдоха в Пловдив. Трябва да прибавим към тях и Стефан Драганов-Чоната и Аян Садъков. Много критика отнесоха Данов и Александров от завистниците си, но аз ще ти кажа, че по-печени ръководители от тях не съм срещал. Всичко се изплащаше на секундата, не се месеха в работата на треньорите и щабовете им. Не съм ги видял веднъж
да влязат в
съблекалнята
и да започват да нареждат как да играем, кои да са титуляри и кои да търкат пейката. Купуваха точните футболисти, успяха да продадат няколко момчета и навън. Само ще ти кажа, за да не се спекулира - и за мен имаше оферта от чужбина. Кипърският “Апоел” дойде със 100 000 долара в брой, но Христо Данов искаше да прави шампионски отбор и не ме пусна. А, ако беше ме продал, неколкократно щеше да избие вложеното в мен!